"Хроника на Карчи" като източник за изучаване на историята и етногенезиса на карачаевци и балкарци

Лхрониката „Карча”, която разказва за древните страници от историята на карачаевците и балкарите, е колега на „Сказанието за похода на Игор”. Хрониката започва със събития, случили се преди нашата ера. Той разкрива много факти, неизвестни или оспорвани в историята.

Съдържа многобройни сведения за хуни, алани, българи, хазари, кумани и много други народи, населявали Източна Европа в древността и през ранното средновековие, когато през 7 век по земите, разположени между Черно и Каспийско море, достигайки до на север до реките Москва, на изток - до Урал, на запад - до Днепър, се формира мощна държава - Хазария. Това е първата държава в Източна Европа. По икономическо развитие, военна мощ и международно влияние тя съперничела на Византия и Персия, имала своя оригинална култура и писменост.

Сега за историята на самата хроника "Карча".

В Карачаевия род на Хасанови са наследени два ръкописа, написани на тюркски, вероятно на българо-хазарски език. Едната, базирана на гръцката азбука, е хрониката на Ботай, син на Казакги, другата на арабска писменост е хрониката на Барлю, син на Ботай. За съжаление ръкописът на Ботай изчезна след мистериозната смърт на Магомед Хасанов, който го занесе в Ленинград при специалисти. Първоначално ръкописът на Барлю е написан с гръцки букви на хазарски език. Бантау Толгун Чаушегир го преписва с арабски букви в началото на 15 век и продължава хрониката. Барлюският ръкопис е пренаписан на кирилица от историка Назир Хасанов (само 10 глави от 23). В съветско време той не можеше да го публикува. Още след смъртта на Н. Хасанов книгата е публикувана през 1994 г. в Черкеск. Извърших междуредов превод на три глави. Представените в тях материали описват събития от дълбока древност до XIV век. Включително нашествието на Бату и Тамерлан. Към тях бяха дадени авторски коментари и разяснения.

В първата глава на хрониката се съобщава, че в много древни времена страната на пратурците се е състояла от седем княжества, които от своя страна са били разделени на източни и западни. След това авторът на хрониката конкретно изброява родствените им племена: сибили, българи, авари, хуни, масагети, кипчаки и др.

Страната е разделена на западни и източни турци. Това обаче не са тюрките от Великия каганат от 6-9 век, за които пише Гумильов и други историци. Говорим за събития, случили се преди нашата ера. Някои от племената, споменати в аналите, като цяло са неизвестни на историята. Имената на някои племена са много интересни: сибилски субани (свани), южни менгурски (менгрелски) сибили, кодурски (кодурски) алпсилски, юнгурски (ингурски) сибили, базамта (бзимта) сибили. Племената са кръстени на реките на Грузия. Там се споменават тюркски племена още по времето на Александър Велики. В летописите на Леонти Мровели „Животът на кралете на Картли“ се казва: „И като видяхме тези жители около тази река Кура, жестоки езически племена, които ние наричаме бунтовници и кипчаци ..." Картли ". „Бун“ на персийски означава „корен“. Това означава, че турците са живели там още преди македонското нашествие. В същата хроника главата "Нашествието на хазарите" е преди главата "Нашествието на Александър". Имената на реки и местности се превеждат лесно от карачаево-балкарския език: Кодори (кудору-боб), Бзимта (базимти-уверен), Менгрелия (менгю-вечен) ...

Сред имената на племената може да се забележи още нещо интересно.

HUNNEварс

SIBILants

BASANGety

Обърнете внимание на окончанията. Ако ги изберете, получавате: авари, анти, гети. Оттам идват новите племена. Това все още е само хипотеза, но хипотеза, която има право на вниманието на учените.

По-нататък в аналите се съобщава за княжества в държавата Сибил, обхващаща територията между Черно и Каспийско море, на север ограничена от реките Дон и Волга, на юг от Кавказкия хребет. В същия район действат герои от карачаево-балкарския нартски епос.