Мадарска конна езда - велик паметник на българо-руската дружба

ИИсторията на приятелските отношения между българския и руския народ започва в незапомнени времена, предполага се през 1500 г. пр.н.е. По това време в Източноевропейската равнина и в Източна Европа се срещат два потока от мигриращи народи. Някои от тях са тръгнали на югоизток от района на Лужицката археологическа култура, а други от изток на запад от районите на Срубната и Катакомбната археологически култури от Волга, Дон и Днепър. Някога древните руси се срещнаха с древните българи, опознаха се и накрая станаха приятели, както скотовъдците са приятели със земеделците, които обменят полезни стоки помежду си. Турците и арийците усетиха сродни души един в друг.

Езическата книга на древна Рус, наречена "Приникание" (края на 10 век) разказва, че някога древните руси се върнали от Близкия изток до померанската река Гавола и там срещнали българите или халибите, децата на бог Арес, стар ковач и не знаех как да бъдат. В края на краищата, други народи, след като научиха, че русите са станали много черни след дълги военни кампании, те не бяха приети в тяхната среда, но българите приеха! Така започна приятелството.

В бъдеще, в скитско, сарматско, кара-сакланско и киевско време, българите и русите остават приятели. Подробни разкази за древната история на българите и русите са съхранили до днес старобългарските летописи "Нариман тарихи", IV - XVIII в., "Джагфар тарихи", XVII в., както и епоса "Чулман толга?" Фаргат Нурутдинов. Цялото това наследство е изключително ценно за българския народ.

Наскоро, благодарение на преводаческата работа на петербургския изследовател Алексей Иванович Умнов-Денисов, древните езически хроники бяха препрочетени и те започнаха да говорят. В резултат на това беше разкрит 90% от неизвестен досега ценен текст.

Всичките 95 фрагмента от текстове на таблички са част от древнославянската летописна писменост, започнала в земята на полабските славяни в незапомнени времена и продължила в Сурож, Киев, Ладога и Новгород до края на 10 век. И тогава Русия беше кръстена и езичниците с горчивина преминаха през изсъхналата земя, плачейки за заминалите богове.

На една от оцелелите плочи под номер II.4.BV, според четенето на А. И. Умнов-Денисов, се чете следният текст: обърнете се, и тези българи бяха хвърлени в беда. Те изкрещяха на червените (т.е. с други думи на красините, източнославянското племе на Галиция. - Ю.Б.): „Вие сте наши братя!“ При село Мадара те се заклели един на друг, род на род. Така десет века нашата истина е изсечена на скалата за нашата армия. Ние избихме Куврата (т.е. канът на Велика България Куврата, или Кубрата, 619-668 г. - Ю.Б.) от онези поляни около племето Тесание. Себер (т.е. Булгар бий. - Ю.Б.) е дадено древлянското племе от хора, дадено по същество от Русколун имат (произход - Ю.Б., т.е. идват от държавата на източните славяни на Киевска Рус - 1, основана през 430 г. - Ю. Б.).

И по друг сценарий този прорез на скалата попада през лятото, когато се открои, и тогава ще бъде Мадара, това е Само (държавата на западните славяни, 623-658 г. - Ю.Б.). Тези, които преди това са зависими от чужди земи, станаха Сеч, след което се разбунтуваха. Така целият списък от кагани е нокаутиран на Мадара. Според нашия кон (т.е. в началото на първото руско летоброене, което започва от 351 г. пр. н. е. - Ю.Б.), това е било през 1020 г. След това е бил халифът Хасан (ум. в 669 г. сл. н. е.). Те са го направили, като са издълбали върху скала още преди създаването на Рус. (Табло II.4.B; превод А.И. Умнов-Денисов). Относно новопрочетения текст на тази плоча нашето мнение е следното: Мадарският конник е съвместно творение на българите и русите по времето, когато са били подчинени на кан Бат-Боян, сина на Кубрат. Статуите всъщност са били каменно изображение на бога на слънцето на кон (такива са Ярила и Хорс). Съответства на времето, когато Бат-Боян превзема крепостта Доростолон на Дунава. От същото време датират и българските преселения към Волга и Кама и по-нататък към Урал (виж текстовете на таблички II.4.5; D.6.R; II.12).

По това време българите, заедно с русите, укрепват своята цивилизация в Източноевропейската равнина. Династията Дуло е техен светилник. За съжаление надписът на каганите все още не е разчетен. Но запазеното на Мадарската скала свидетелства за българо-руското величие и слава!

Вижте също:
Сайт на ЮНЕСКО за Мадарски конник