Публикации
БОГАТСТВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Брой 1. Етногенезис. История. култура.
Под редакцията на академик Бегунов Ю.К.
Санкт Петербург,
ISBN 978-5-8370-0489-6
Това е научнопопулярен, тематичен, непериодичен сборник с трудове на авторски колектив от Санкт Петербург, Казан, Налчик, посветен на етногенезиса, историята и културата на българския народ от древни времена. Колекцията съдържа непубликувани уникални материали от българските средновековни извори, съхранявани от вайсовски учени. Това са епоси, хроники, поеми, открити и преведени на руски през 20-30-те години на ХХ век. Самите оригинали са унищожени.
Тази книга е предназначена за всички, които се интересуват от историята и културата на тюркските народи и руския народ във връзка с евразийската идея, която минава като червена нишка през всички статии на сборника.
Бариев Р.Х. ВОЛЖКИ БЪЛГАРИ. История и култура.
Санкт Петербург, 2005 г
ISBN 5-94300-041-0
Въз основа на съвременните научни познания книгата въвежда концепцията за етноноосферата като естествената основа, която съставлява дълбоката същност на етноса и ще действа на нивото на обществения живот като негова духовност. Използвайки пасионарната теория за етногенезата, L.N. Гумильов и учението за етноноосферата като философски и методологични основи на историческата наука, авторът разглежда етническата история на волжките българи от техните най-далечни предци до загубата на тяхната държавност в средата на 16 век.
Съдържание »Бахши Иман. ДЖАГФАР ТАРИХИ. Кодекс на българските хроники
Оренбург, 1993 г
Представянето на текста "Джагфар тарихи" на руски език, направено от жителя на град Петропавловск И.М.-К. Нигматулин през 1939 г
„Джагфар тарихи” („История на Джагфар”) е единственият известен сбор от древни български летописи, достигнали до нас. Както много други български източници, „Джагфар тарихи” има сложна и трагична история.
Кодексът е написан през 1680 г. по заповед на лидера на българското освободително движение - сеид Джагфар - от секретаря на канцеларията му Иман в източната част на България - Башкортостан. Очевидно сеидът е очаквал да използва тази работа за патриотична пропаганда.
Съдържание »
