Гази Барадж Тарихи. Глава 2. Идел при управлението на царете Кхон
ОТИнът на хон кан Алип-би с корпус от българи и хони разбива садумците и ги принуждава да бягат към Алтън Ваш и Рум. Тогава Алип-би със своите българи, които претърпяха много неприятности в Азербайджан от румите, преминаха Сула и разбиха 80-хилядната румска армия при град Дере. Рум Кан Балин избягал в двореца си, но бил обкръжен и изгорен от Хоните, които по този начин се разправили с водачите на враговете. Когато дворецът изгорял, Алип-би язди в пепелта и открива короната на Кан. Той го взел и го занесъл на баща си, който се наричал Кан, но внезапно починал на пир по случай победата. Алип-би става Кан на властта Кхон, формирана в Саклан и почиваща по едно време на планината Куян-тау или Кук-Куян. 14 Преди смъртта си Кан-Дере, както още го наричали, заповядал да поставят на гроба му огромен знак на рода Дуло – “Балтавар”. И изглежда така: Ψ, където знакът 1 маркира брадвата, а знакът w показва лъка. Тези предмети са смятани от българите за символ на царската власт. На мястото на погребението на Кан-Дере се заселват урусите, които го почитат за поражението на техните врагове - садумите, и образуват село Аскал. Алип-би бил почитан и от българите, тъй като при него те станали управляващи хора в Хонската държава. Много скоро част от хоните образуват едно племе с българите, което приема името на българите и тюркския език на хоните. Основните родове на българите се наричат Ердим, Бакил или Бояндур, Себер, Агачир, Харка, Утиг, Кимер…
Внукът на Алип-би, синът на Айбат, кан Атиле Айбат, по прякор Аудан (Аудон) Дуло, тръгнал срещу алманите и фарангите, защото техният цар отровил жена си, сестрата на кан. След като победил най-силното алманско племе Галидж, така че част от него избягала през морето Кук Дингез към островите Садум и Галидж, Атил обсадил през нощта столицата на фарангите Алтън Ваш. Името си е получил от златните куполи на къщите си. Но на сутринта слънцето изгряло и блясъкът на златните покриви заслепил българите. Уплашените българи избягали, без да разбират пътя, и след това влиянието им било разклатено. Атил, когото улчите наричат Мишдаули, умира по време на отстъплението в земята на алманците и държавата се разпада.
Трима синове на Атил, трима братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек, заедно с българите и улхите се укрепиха срещу фарангите в лагера, но бяха победени. Илак падна в битка, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получиха правото да напуснат лагера. Отидоха до устието на Бури-чай и по пътя загубиха Тингиз, който беше убит от засада от галиджиите. При пробиването на тази засада Бел-Кермек за първи път заповяда да вдигне червеното знаме на аса с полумесец на ствола като знаме. От Бел-Кермек произлиза родът на българските царе, които се наричат или кани, или балтавари, защото думата "балтавар" придобива значението на "вожд".
