Гази Барадж Тарихи. Глава 6. Управлението на Бат-Угър (882-895)
AT През 882 г. синът на Ерек Салахби се премества в Баща от Галидж, а от Болгар - Алабуга с отряди сабани и баджанаки, които се стремят да отмъстят за нападението над тях от кара-българските моджари, водени от Лачин. В навечерието на речта кан Габдула умира, а на българския престол е издигнат синът му Бат-Угър Мумин, който не отменя заповедите на баща си. След това Мулла Микаил завърши своя дастан „Шан кызы дастаны“ и го посвети на новия кан...
Веднага щом Алабуга наближи Хорисдан, Алмиш дойде при него от Караджар с барините и анчийското опълчение на Юн. Най-големият син на Алмиш Арбат, който служи на Балтавар Лачин, се втурна към Алабуга със своите башкорти, но беше напълно победен и се укри в Батавил. Хазарите, които бяха в Батавил, се подготвиха да защитават крепостта, но благоразумният Арбат предпочете да отвори една от двете порти на Хорисдан и да излезе от тях с признание пред баща си. След това анхите от Джун с ужасно клане нахлуха през тази порта в града и го превзеха. Алмиш лично се качи до юртата Балтавар и изхвърли чичо си, треперещ от страх, като кученце. За щастие той имаше достатъчно благородство и щедрост, за да не екзекутира брата на баща си и да го остави да отиде в Хазария. Лачин, разплакан от унижение, замина с двете си жени за Итил и скоро умря от срам там, а Алмиш остави сина си от Башкорто, Угър, с него ...
44
Под Lachyn, Urus Bekstvo му беше подчинено, така че Almysh се премести в Basht с намерението да принуди As-Khalib да му се подчини. В града той се свърза със Салахби, който се беше приближил малко по-рано, и първоначално се съгласи с него, че ще царува в града като приток на Балтавар. Но тогава Джун ги посъветва, че Салахби трябва да седи в Бащу като съуправител на сина на Лачин Угър и след като размислиха, биите се съгласиха с главата на Анчи. Салахби, показвайки на бащунските боляри бек Угър Лачини, им обявил желанието си да седне на управлението на Урус като везирски бек и предупредил, че в случай на тяхната съпротива Булат ще бъде убит и ще започне жестока българска атака. Болярите се съгласиха да сключат споразумение със Салахби, страхувайки се от отмъщение за погрома на мюсюлманите ... . Ас-Халиб обаче отказал да се подчини на решението на болярите и тогава те го довели при Салахби насила. Когато се приближи до него, тогава внезапно и с вик: "Проклет роб - ти предаде господаря си и трябва да умреш!" - той извади меча си и искаше да посече Салахби с него. Но Джун беше нащрек и уби Ас-Халиб с копие, което той грабна от един Анчи, стоящ наблизо, а Алабуга съсече до смърт Булат, който побърза да помогне на баща си. Последният син на Ас-Халиб Хот, след като научи за смъртта на баща си и брат си, тайно избяга от Бащу в хакана ...
Салахби влезе в Баща заедно с Джун и Угър и като първа данък към Алмиш даде собствеността на търговците от Яхуд на Балтавар. Юн, който става първият болярин и главатар на всички анчийци - а те го наричат на български "бата" - приблизително наказва убийците на баща си и мюсюлманите. Доволен от изхода на делото, Алмиш се върна в Хорисдан, а Алабуга в Болгар. Тук бият попитал Микаил за какво е по-добре да похарчи своята част от плячката и по съвет на моллата построил от дърво кервансарай с джамия в град Буляр. И на това място, разположено на границата на три области на България едновременно - Болгар, Бершуд и Есегел, техните биеве обикновено се събирали за преговори, поради което се наричало Буляр или Биляр.
Но радостта на Алмиш беше кратка. През 885 г. хаканът тайно убеждава Арбат да свали баща си, като в замяна обещава трона си и край на войната. Каубуйските и моджарските биеве, които издържаха тежестта на тази война и с недоволство приеха новия балтаварски данък върху езичниците - джизие, подкрепиха Арбат и по негов сигнал изгониха Джафар от Хорисдай в Караджар. Но дори и тук Алмиш не намери покой, защото Арбат тръгна след него и плахата глава на Анчи започна да моли Балтавар да напусне града, за да предотврати вражеско нападение. Виждайки, че този път няма да е възможно да седне в Караджар, Джафар с дамите си отиде при верния Салахби в Бащу и беше тържествено посрещнат от него. В квартала на града, който му беше отреден, Алмиш построи свой собствен двор, който засенчи всички останали с лукса си. Бащуйските българи и анчийци все още го смятаха за балтавар и го съдеха, а балинците и садумите - от Салахби ...
През същата година синът на Чинавиз бей Арслан, който се промъкна на хазарския трон под прикритието на приятел на хакана, но в действителност беше приятел на самия себе си, убеди глупавия Исхак да започне война с баджанаците през заповядва да остави българите без главния си съюзник. По заповед на Аксак-Тимер Арбат със своите моджари и каубуианци атакува лагерите на Баджанак, но хинците с помощта на Нур-Сувар Бек, син на Джилка Мардан, свалят нападателите и опустошават Буртас. Тази победа укрепи Мардан, който взе второ име в чест на нея - героят Ар-Буги, и обяви всички земи, подчинени на него: Арча, Северен Буртас, Нур-Сувар и Есегел - обяви Есегел за свое царство. Биите се почувстваха много несигурни и се втурнаха между двамата владетели. И Арслан, предавайки това на хакана като успех на своята политика, получи от него разрешение да наеме огузите или туркмените, за да нанесат решителен удар на отслабените баджанаки. Самият той преминал Българско море и в района на Мей-Кишлак наел на хазарска служба отряд на Кук-Огуз бек Салар. А Мен-Кишлак някога е бил процъфтяващ и многолюден регион и затова е бил наречен „Хилядата селища“, но след това промяната в течението на река Бинедже и произтичащата от това суша постепенно обезсмислят благосъстоянието му и по това време местните Туркмените започнаха да гладуват. Но хорасанските емири, на които се подчиняваха, сякаш не искаха да видят това бедствие и продължиха да събират старите данъци от изтънелите хора ... Стигна се дотам, че в едно село остана само един туркмен. Когато служителите на посещението го попитаха кой е в селото, той им отговори: „Мън“. Гневни инкасатори го попитаха: "Кой ще плаща данъци за всички?" И туркманът им отговори отново: „Мейн“. Билемчиите претърсили юртата му и като не намерили нищо, съвсем изгубили нервите си и извикали: „Кой ще ни отговори за неплащане на данъци?“ А туркмените - пак: "Мейн". Тогава колекционерите го хванаха и препуснаха към Хорасан, но по пътя той избяга и разгневи хората, които все още бяха в района. Тези кук-огузи са били наричани от хорасаните "менти", тъй като тази дума постоянно се произнасяла от ръководителя на бунтовниците. И името му беше Салар. Основателят на неговия клан беше Алип, който някога е служил на Газан. Той влезе във владението на брат си и заедно с него започна да се бие срещу хорезмските туркмени, които живееха по-задоволително и затова се подчиняваха на саманидските емири. Скоро към тях се присъединява кипчакското племе Кара-Коенли, което също се нарича "Мин". Няколко пъти те или напускат Мен-Кишлак под натиск от южните огуз-саритекени, след това се връщат тук, докато накрая Арслан пристигна при тях. Братът на Салар дотогава беше убит и всички манкс бяха подчинени на него. Съпругите на брата станаха негови съпруги, а децата станаха негови деца, защото такъв беше туркменският обичай, който не им позволяваше да оставят хората от своето племе на произвола на съдбата. А Кук-Огузите бяха най-красивото племе на тюрките и много от тях, като синдианците, бяха високи, със златисти коси и сини очи. Самите манкс обясняват това с факта, че тъй като са непринудени, в древността първите тюрки последвали синдианците и на територията на Самар и днешния Рум се заселили наблизо и се смесили с тях. Тогава, когато самарският цар Аламир-султан, наричан от персите Искандер, се оттегли от тези места преди потопа на изток, манксите си тръгнаха с него ...
46
По заповед на Арслан мановете нападнаха баджанаците и, като ги отрязаха от Хорезмско море, се обединиха с източните башкорти. Моджарите охотно се съгласили на война с баджанаците, тъй като те отдавна и с алчност гледали на техните земи. През 891 г. те предприемат първия поход срещу баджанаците заедно с моджарите на Арбат, но са отблъснати. Успехът на баджанаците отново се обяснява с помощта на Марджан. Той, провъзгласил се за кан, неочаквано се озова сред притоците на баджанаците. Когато принцът се оплака за това на баджанакския бек Илак, той обясни с любезна усмивка: „По-рано вие не бяхте независим владетел - и аз не вземах данък от вас. Сега ти стана Кан - и започнах да вземам от теб, както от другите, и - не повече. Защо си недоволен?" Помагайки на Илак, Марджан се надяваше, че ще се отърве от данъка, но баджанаците дори не помислиха да благодарят на кан. Затова през 894 г., когато манксите отново нападнали баджанаките, Марджан, раздразнен, не им помогнал. Илак беше напълно победен. Половината му народ в ужас се подчинява на завоевателите, а самият той с другата половина баджанаци предпочита да мигрира на запад.
По пътя си Илак яростно разбива всички области на хазарите, смятайки ги за виновници за своето нещастие. Тогава Арбат не е бил в Кара-Булгар, защото по заповед на Арслан той воювал на страната на Рум срещу Бурджанското царство. Фактът, че бекът е изпратил балтавар да помогне на Рум в момент, когато той е бил необходим на Джаик, потвърждава информацията на Абдала за тайния му съюз с румийския крал...
Номадите на моджарите, останали без хора, били напълно унищожени от баджанаците, които не знаели жалост към своите заклети врагове. След това Кара-Булгар бил обзет от истински ужас. Каубуйците избягаха със семействата си в Хазария и бяха поставени на река Куба, а 5 хиляди барини дойдоха в Бащ и помолиха Алмиш да ги придружи до Булгар. Алмиш беше обременен от безделния живот в Бащу и той реши да не пропусне последната, може би, възможност да стане владетел - поне в далечната Северна България. Сбогувайки се топло със Салахби и Джун и обещавайки им подкрепа в случай на успех, Балтаварът потегли с дамите на път. Криейки се зад река Себер-су, Джафар преминал Караджар и ... достигнал пределите на племето Мурдас. Мурдасите притежавали двата бряга на реката, която кара-българите наричали „Ака”, мурдасите – „Саин”, а българите – „Саин-Идел”. След като премина по брега на тази река до град Кан-Мурдас, балтаварът искаше да отиде оттук веднага в Болгар, но се замисли и като се замисли, предпочете първо да изпрати пратеник. Мурдасите, желаейки бързото напускане на страшните за тях българи, бързо доставили пратеника с кораб на българите. Бат-Угър се зарадва на появата на по-големия си брат и, като реши да го използва срещу Марджан, му нареди да се засели в Дяу-Шир. Веднага след като барините се заселиха тук, се появиха минците на Салар, пуснати в Болгар от Марджан. Алмиш без колебание се втурна към туркмените. Виждайки това, Салар, който се втурна напред, сметна за добре да отстъпи назад. Монетните дворове сбъркаха това с отстъплението на бека и се втурнаха да бягат. Едва отвъд есегелския град Сълча Салар успява да спре отстъплението си и отново да се придвижи към Болгар, но Алмиш вече е успял да окупира Сълча преди това и от стената му предлага примирие на приближилите се монетни дворове. Салар решил да не изкушава съдбата втори път и казал на своите биеве: „Вие видяхте, че не българите, а самият Тангра ни обърна назад, като по този начин посочи границите на нашите претенции. Така че нека му се подчиним." Всички се съгласиха с него и ханът покани Алмиш на преговори. И двамата владетели зад табин в полева юрта се споразумяха за брака на Алмиш с дъщерята на Салар и сватбата на неродените им деца ... Освен това Джафар обеща на Салар да убеди Бат-Угър да започне да плаща почит на хана в сума на бившия баджанак, а той – за това – подкрепа. На това се разделиха...
Когато хората от Марджан се приближиха до Сълча и поискаха Алмиш да им предаде града, Джафар отказа и отговори: „Трябваше да пазите крепостта по-добре. Взех го не от вас, а от туркмените и затова не трябва да ви го предавам! И кажи на твоя кан: ако иска насила да ми вземе Сълча, нека преди това добре да помисли за последствията! Марджан се замисли - и реши да се предаде на Сълч, защото се страхуваше да не се сблъска с двама братя наведнъж ...
48
Но Алмиш не успя да убеди Бат-Угър - той категорично отказа да плати данък на Огузите. Тогава Балтаварът през 895 г. поканил биевете на Алабуга, Бел-Юмарт, Аскал, синът на Куш, в Буляр (където отдавна се събирали биовете на Болгар, Бершуд и Есегел) и направо ги попитал: „Велики биеве! И двамата - аз и Бат-Угър - сме синове на Кан Джилки. Но Кан Бат-Угър отказва да сключи споразумение с туркмените и ще хвърли страната в гибелна война, а аз сключих блажен мир. Така че кажи ми: на кого искаш да се подчиняваш? Биите не се колебаха дълго и единодушно решиха да издигнат Алмиш на трона.
Директно от Буляр те се придвижват към Болгар с намерението да приключат безкръвно. Но избухливият Бат-Угър се затвори в цитаделата на Болгар, която сам построи и която се наричаше "Мумин". В този критичен момент Микаил Бащо отново показа рядка способност да пази хората от разправии и кръвопролития. Той дойде при кан и му каза: „О, велик кан! Гледах те като дете, така че нека ти задам един въпрос. Кажете ми кое е по-добре - да живеете като обикновен смъртен сред приятели или да царувате, заобиколен от врагове? И Мумин, готов да посрещне враговете с меч, изведнъж започна да плаче и заповяда да отворят портите на града ...