Джагфар тарихи

Няколко думи за трезора

джагфар тарихъ („История на Джагфар”) е единственият известен набор от древни български летописи, достигнал до нас. Както много други български източници, „Джагфар тарихи” има сложна и трагична история.

Кодексът е написан през 1680 г. по заповед на водача на българското освободително движение – сеида Джагфар - секретар на кабинета си Иман в източната част на България - Башкортостан. Очевидно сеидът е очаквал да използва тази работа за патриотична пропаганда.

Бахши Иман (съдейки по името му, той е башкортски българин) се справи блестящо със задачата си, като включи в колекцията най-ценните български хроники: „Гази-Барадж тарихи” (1229-1246) Шейхове” (1483) от Мохамед-Амин. , "Казан тарихи" (1551) от Мохамедяр Ву-Юрган "Шейх-Гали китаби" (1605) от Иш-Мохамед и някои други.

Очевидно сводът изиграва своята роля - през 1681 г. сеид Джагфар успява да вдигне освободително въстание в България с цел възстановяване на независимата българска държава. Но след като е победен от царските войски при Мензелинск през 1683 г., той се оттегля в дълбините на Башкортостан, където е заловен от предалите го феодали и предаден на руските власти. По-нататъшната съдба на този изключителен български деец е неизвестна за нас...

Не знаем и съдбата на бахшията Иман и оригинала на неговия великолепен кодекс. Но тогава знаем как дори много популярни книги изчезват. И така, от 16-ти век единственото копие на произведението на Мохамед Гали „Kyssa-i Yusuf“ е достигнало до нас, но той също мистериозно умира през 20-те години на нашия 20-ти век.

Що се отнася до Jagfar Tarihi, единственият известен ни екземпляр от тази колекция, написан през 19 век. на "български тюрки", възникнал в началото на 20 век в казахстанския град Петропавловск (Кызыл Яр но-бълг.). как?

Къзъл Яр отдавна е един от центровете на българската култура. През 19 век голям брой българи се преселват тук от България, поддържайки тесни връзки с Казахстан от незапомнени времена. Освен това през Кизил Яр минаваше прословутата Сибирска магистрала, по която много български изгнаници преминаваха на заселване и тежък труд. А по време на гражданската война през Къзъл Яр са евакуирани всички противопоставящи се на болшевиките сили, сред които са видни дейци на българското национално движение (Гаяз Исхаки и др.). Възможно е един от тях да е оставил за съхранение в Кизил Яр безценно копие от колекцията Джагфар Тарихи. Не знаем кой съхранява този списък, но през 1939 г. моят чичо Ибрагим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916-1941) излага текста му в няколко тетрадки на руски език. Причината за това ми обясни майка ми Рашида Каримовна Нурутдинова, сестра на И.М.-К. Нигматулина.

Според нейния разказ в края на 30-те години е настъпило тотално унищожаване на българските книги и ръкописи с национална българо-арабска писменост. В името на спасяването на колекцията "Джагфар тарихи", поемата на Микаил "Шан къзы дастани" (865 - 882) и епоса "Барадж дастани" (XVI в.) И.М.-К. Нигматулин излага текстовете на техните списъци на руски език. И то навреме. Някой го изобличава и той е извикан в отдела на НКВД. Тогава за съхранението на "староазбучни" фолианти са дадени поне десет години Сталинови лагери. Но чичото беше освободен. Това навежда на мисълта, че списъкът на "Джагфар тарихи" е намерен и унищожен от чекистите. Но текстовете на руската азбука не подлежаха на унищожаване и служителите на НКВД, които работеха „стриктно по инструкции“, не иззеха тетрадките на чичото с текста на същия код на руски език. Благодаря за което, както се казва...

През 1941 г., в навечерието на Великата отечествена война, I.M.-K. Нигматулин служи в Балтийско море, в граничния град Лида, и умира малко след началото на войната.

Моята незабравима баба Латифа, която никога не повярва на новината за смъртта на сина си, грижливо запази всичките му книги и тетрадки. През 1966 г., когато се готвех да постъпя в университета, тя първо отвори малък килер и ми даде всичко, което беше останало от чичо ми. В 14-15 тетрадки, написани със ситен почерк, са представени на руски език текстовете на споменатите български творби.

Оттогава при всяко посещение при баба ми записвах големи пасажи от тетрадките на чичо ми ... През 1976 г. Латифа-аби почина. Според нейното завещание занесох архива на чичо си в Казан.

В началото на 80-те години на миналия век написах писмо до Академията на науките на СССР, в което предложих финансова помощ за издаването на изложението на Джагфар Тарихи, но получих подигравателен отговор. Тогава реших да напиша и публикувам поне конспект на текстовете и на трите паметника, за което пренесох тетрадките и част от извлеченията си в дачата на баща ми. Написах схемата. Но скоро всички тетрадки на чичо ми и някои мои извлечения бяха откраднати от дачата. Само няколко от моите екстракти, съхранявани у дома, оцеляха. Те съдържат около половината от изложението на текста на кодекса, по-голямата част от изложението на текстовете „Шански дастани” и „Бараджски дастани”.

Оцелялата след толкова много изпитания част от текста на сборника „Джагфар тарихи“, представена на руски от И.М.-К. Nigmatullin и се предлага на вниманието на читателя. В тази презентация датите са дадени в нов стил. В нея читателят ще намери много информация за миналото на българите, техните предци и съседи и, надявам се, ще отбележи паметта на нашите летописци и И.М.-К. Нигматулин, който запази творбите си за потомството.

И накрая искам да кажа, че публикуването на тази работа не би било възможно без голямата помощ на родителите ми Г.-Х. Н. Нурутдинова и Р. К. Нурутдинова, редакторът на бюлетин "Болгар Иле" Р. Ш. Шарипов и секретарите на клуб "Булгар ал-Джадид" Р. X. Ахметзянова, Ф. X. Ахметзянова и Р. М. Кадиров, на които съм вечно благодарен.

Ф. Нурутдинов

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бутон за връщане в началото
bg_BG