Бу-Юргански китаби (Казан тарихи)

Китаби Бу-Юрган. Глава 7

ООтчаян да получи помощ от своите, сеид-емир Юсуф през 1524 г. се обърна към Москва с предложение за съвместно изгонване на наглия хан от Казан. Балинците с радост се съгласиха и преместиха безпрецедентна армия от 180 хиляди души в града. След като научил за това, сеидът събрал субашкото опълчение и сам се преместил с него в Казан. Разбира се, в друго време субашите не биха се оставили да бъдат убедени да направят това, но тогава годината беше трудна и обещанието на Юсуф да не взема данъци от семействата на милицията принуди 6 хиляди отчаяни конници да отидат в Казан. Исмаилдан, след като разбра за плановете на сеида, също се премести в Казан, за да попречи на руснаците да влязат в него във всеки случай. И синът на Гали-Тази Туба, след известно колебание, се присъедини към кан с 200 от своите казаци ...

265

Сеид пръв се приближи до града, а Сахиб-Гарай избяга от страх в Крим. Предусещайки такъв обрат, ар-улугбекът Джураш-Садир изпраща сина си Арак в Крим, за да наеме нов хан. Той нае младия племенник на сахиб Сафа-Гарай, но не дойде в Казан с него до пристигането на сеида ... Юсуф не искаше да щурмува самия град и реши да го превземе със силите на руските съюзници.

В очакване на неверниците, той поиска предаването на Казан от Майсур, за да спаси града от унищожение. С това съобщение сеид-емирът искаше да се оправдае в случай на поражението на Казан. Мансур, след като получи информация за забавянето на Сафа Гарай и осъзнавайки, че няма да може да задържи града, ако руснаците се приближат, реши да убие Юсуф и по този начин разстрои съюзническото предприятие. За да примами сеида в капан, емирът го поканил в Казан, уж за преговори за предаването на града. Сейн-Юсуф лекомислено отиде в крепостта, но веднага щом влезе в Югари Керман през портата Субаш, той беше нападнат от наемниците на емира и убит с камата на един ак-монгит. Бек Туба, който бил до кана, довършил убиеца с удар на меча, но в същото време бил ранен и сметнал за добре да избяга от града с окървавеното тяло на сеида на кон. Самият Туба бил спасен от смъртта от внука на Себер хан на Туба хан Убак. Майката на бека била дъщеря на Туба, а бащата на Убак бил син на Туба от по-младата му жена Аз-гар... Прародителят на този Себер постъпил на служба в българската държава при внука на кан Азгар Анбал. , така че той, ставайки булгар Улугбек, приема името на дядо си в знак на уважение към кан Азгар. Оттогава името на Азгар е любимо сред себерските улугбеки, които по-късно приемат титлите емири и ханове...

Убак доведе сестра си Маркугаш от Себер, за която искаха да се оженят като син на Саин-Юсуф Ядкар Кул-Ашраф Артан. В един нещастен, но предрешен за него момент, той решава да придружи кан на входа му в Казан и е убит от Казанхан Казан...

На мястото на убийството е издигната гурба на Саин-Юсуф, но тъй като това е направено по заповед на Кул-Ашраф, хората нарекли гробницата "джамията на Кул-Ашраф" ...

266

Убийството на сеида шокира мнозина, тъй като това не се е случвало досега. Ядкар, огорчен, решава да отложи брака си с три години. Развълнуваните казанци наобиколиха Мансур със свитата му и поискаха обяснение. Самият емир е ранен на сметище от сина на бек Туба Япанча и това го спасява от незабавното клане на тълпата. Неговият син Мамет и синът му Кугуша Улан, които трябваше да дадат обяснения, излъгаха хората, че сеидът се приближил до Казан с цел да завземе Сафа-Гарай и да го предаде на руснаците заедно с града и че хората от кан бяха първите, които нападнаха Мансур, който се противопостави на това. Хората повярваха и се успокоиха. Ядкар, научавайки за това, реши да се откаже от съюза с неверниците, за да спаси името си от такава клевета. В същото време той побърза без колебание да се провъзгласи за сеид-емир на България и реши да изчака развръзката на смутовете недалеч от Казан...

Руснаците вече бяха близо, но младият Сафа-Гарай, охраняван от Исмаилдан, успя да влезе пръв в Казан. Това веднага прославило Исмаилдан и той бил избран за сардар на войските на трите западни Ила на българската държава. Бек подкрепи искането на други казанчии да провъзгласят сина на Мансур Мамет за сеид на казанските и арските илове, но в замяна на това ги принуди да признаят Сафа-Гарай за нов казански улугбек. Когато това се случи, Исмаилдан принуди младия хан да се обяви за слуга на Сеид Ядкар и да възобнови плащането на ногайския данък на Халам. Ядкар беше доволен от това. Той предостави на уланите правото да запазят притежанията си и отиде при своя Корим-Чали с телата на баща си и Убак. Сеид-емирът заповядва на армията си да предотврати превземането на Казан от неверниците и нарежда на балинския принц да върне армията си през Исмаилдан. Тогава руснаците се приближиха и след като научиха за смъртта на сеида и естествения край на съюза, искаха да се върнат, но московският улуби им нареди да превземат Казан и с това разкри истинските си намерения и предателство ...

Неверниците имаха много алмански, алтънбашки и байлъшки оръдчии, които бързо намериха голямото оръдие, което ги дразнеше най-много, и насочиха целия си огън към него. Старецът Биктимер по невнимание поведе стрелбата от него и беше убит на място ... Тогава няколко воини на Алман и Байлак успяха да пропълзят до стената на Арская през нощта и да я подпалят ... Но руският губернатор се поколеба. В задната част на неверниците Черемшаните започнаха да бият и той беше недоволен от факта, че след разпадането на съюза все още трябваше да се бие сам с укрепналия враг. Освен това той се страхуваше да не загуби кавалерията и артилеристите си в случай на неуспех, тъй като московските улуби смятаха това за най-голямото престъпление. Затова губернаторът не бързаше и не подкрепи неразрешения пробив през изгорялата стена на дендитата, които служеха на руснаците. Синът на Биктимер Байгара успява да довлече голямо оръдие до Айдар-Мунча и с изстрели от него отблъсква алманците и байляците... След това казанците бързо възстановяват опожарения участък от стената...

267

Но тогава дойде заповедта на Улубий да щурмува Казан и воеводата беше принуден да започне подготовка за това. Сто хиляди неверници се приближиха до стените ... За радост на командира обаче скоро дойде новината, че флотата на сина на Сюнгил Амат и чирмишите на сина на Агиш Мамиш-Бирде са победили руския флот и керван с храна на Кара-Идел и сардарът на неверниците незабавно отмени щурма и продължи по-безопасна обсада. Въпреки това опълчението на Казанчи успя да привлече руската кавалерия в битката и да унищожи най-добрата й част ... И когато се разпространи новината за ново движение към Казан на Черемшанската армия, водена от самия Ядкар, който се върна в армията, войводата се оттегли с леко сърце ...

И наистина, фактът, че Балинец загуби 30 000 войници при Караг-Идел, 60 000 уруси и 2000 франка по време на обсадата на града по време на координираните излети на казанци от града и атаките на Исмаилдая и Агиш от поскин в гората Арск - Улубий не смята това за голяма загуба, защото запазва кавалерията и чуждестранните артилеристи. И нашите загуби бяха следните: Утяш и половината от чалинските субаши, които се биеха с него на Зюя и Кара-Идел, загубиха 7 хиляди бойци, Исмаилдан и Агиш - 2 хиляди субаши, 200 казаци и 3 хиляди кипчаци и кримци, Мамиш-Бирде - 4 хиляди ар чири - мишки, 90 мурзи и 800 техни хора, Казан - хиляда казаци и 5 хиляди опълченци - само 23 хиляди и 90 души ... От благородниците загубихме бек Агиш, който почина от рани и Шехид-Улан ... И обикновените хора, казват те, са руснаци, убити до 300 хиляди души ...

Когато балинците започнаха да си тръгват, възхитените казанци засипаха неверниците с присмех, а бежанци от близките аули уредиха джиени с жертвоприношения на Тангра по повод отърваването от невиждано нещастие... Пет хиляди търговци, намерили убежище в Бухара Йорти, разположиха своите стоки и започнаха оживена търговия... Хората, особено младите, се забавляваха и танцуваха, сякаш опиянени от вино... И Мариам, която беше известна като чародейка, изтича на стената и от нея започна да оплаква убития си мъж и проклина руснаците. В същото време тя разкъса косата и дрехите си и одраска лицето си ... И, виждате ли, хората не се страхуваха от нея напразно - отстъпващата руска армия наистина беше завладяна от чума и, казват, 20 хиляди неверници умря в него от черна болест...

Освен радостта от победата за всички, загубили близки във войната, най-голяма наслада бяха разказите за доблестта на българските бахадири. И така, за младия бек Мамиш-Бирда беше казано, че той първо превзе Себер-Кала от урусите, а след това се приближи до Сундир и намери керван с храна под защитата на руския флот. Неверниците спяха небрежно, защото вярваха, че този район е заловен от техните улуби ... Виждайки това, бекът атакува балинците в движение и уби 10 хиляди врагове. Когато воините му вече бяха уморени да размахват мечовете си и започнаха да отстъпват, Утяш пристигна навреме и, атакувайки от засада, победи още 7 хиляди врагове. Три хиляди балийци се опитаха да избягат на кораби, но Амат внезапно изплува през тях от Алат-су и потъна ...

268

И по време на обсадата се отличи Аталък, който се смяташе за първия български пахлеван. И така, разказваха, че на Сабантуй в Царската поляна той победи самия Аман-Бак, внук на Мамли-Даули, син на Туба, в двубой по борба и се смяташе за непобедим боец ... до гредата на полевата порта - на разстояние повече от чакрим от него и никой не можеше да направи същото ... Но бекът особено обичаше битките с военни копия и тук само Исмаилдан беше равен с него ...

Когато в стената се отвори проход и Байгара още не беше имал време да довлече оръдията тук, Аталик сам изскочи срещу сто франка и порази сардара им с първата стрела. Франгите бяха плахи и хиляда руски конници получиха заповед да извадят тялото на мъртвия. Но Аталик изскочи да ги посрещне и с добре насочени изстрели ги принуди да бягат. Тогава руснаците изпратиха още хиляда войници ... и извикаха, че нека бекът се опита да се бори с техния непобедим герой на копия. Аталик се съгласи и в сблъсък прониза неверника през и през ... Едва когато всички франки преминаха в атака и Биктимер завлече пушките до дупката, славният бек даде път на гюлетата ...

Народът възторжено приветства сеид-емира, който победоносно влязъл в Казан на кон. Сафа го посрещна на колене, пред градските порти, и изпрати господаря си до Югари Керман...

Заповядвайки да започне изграждането на нова джамия в памет на блестящата победа над неверниците, Ядкар Кул-Ашраф замина за Ечке-Казан, а оттам за Корим-Чали, където обичаше да остава през повечето време ...

269

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бутон за връщане в началото
bg_BG