Гази Барадж Тарихи. Глава 23

ММеждувременно емир Иляс Ялдау, недоволен от факта, че не той е издигнат на трона след смъртта на баща си, решава да изпълни съкровената си мечта за власт. Веднага щом Алтънбек замина за Джаик, Иляс събра 4 хиляди казанчи в Урнаш и се премести с тях в Буляр. Булярите обаче не пуснаха омразните улани в столицата, а хората от Суварбаш, оправдавайки това, си спомниха клетвата си към баща ми и обявиха желанието си да ме издигнат на трона. Виждайки непреклонността на Булярите, Ялдау разсъждава, че Гази-Барадж е по-добър от чичо си и се съгласява. Алтънбек, преди да стигне до столицата, разбрал за случилото се и отишъл в Банджа, при сина си тархан Боян-Мохамед. Бахман също пристигна там ...

Булярите, без да губят време, изпратиха Хисам, който се беше установил в Казан, при Джурги с подаръци. Джурги, който обичаше ласкателствата, беше подкупен от такова внимание, но не ме пусна заради тях, а с надеждата да разпространи влиянието си върху държавата. Бях доволен и от срещата със сина ми и от възможността, която ми се предостави да напусна служба Балин. Отидох при нея след убеждението на чичо ми - синът на Арбат Батир. Батир беше първият балински болярин, който беше уважаван от останалите и дори от Джурга, а синът му Нанкай беше управител на Моски ...

Влязох в Буляр и бях издигнат на трона от Тетеш, Иштяк, Газан и Аблас-Хин, когото одобрих за улугбек на Буртас по молба на Мухши Казанчи и против волята на Боян. Населението все още беше възбудено от бунт на фанатици, водени от Кюлич, които след смъртта на Мир-Гази се опитаха да предотвратят присъединяването на Алтънбек и да погромят християнския квартал на столицата Саклан Урама. Чирмишът Суварчи защити урама, но един от най-уважаваните търговци, Абархам, падна в ръцете на развълнуваната тълпа и беше измъчван от тълпата. Фанатиците крещяха, че не се нуждаят от „християнския кан” Алтънбек и че искат да видят правоверен кан на трона. Не ми беше трудно да отгатна, че Kylycha е режисиран от Yaldau, който се опита да се покаже като истински вярващ владетел. Когато излязох при хората след молитвата, фанатиците отново започнаха да вълнуват тълпата с викове за моето „тайно християнство“. Тълпата започна да се свива около мен, а Газан едва ми разчисти пътя с камшиците си в надигащото се море от хора. В този труден за мен момент, когато мислех за бягство, Гали ми се яви и каза: „Нестабилността на нашите кутии, всички бедствия на нашата Сила са от неспазване на нашата вяра, която забранява робството. Отслабете данъците от дребните собственици, субаши и ак-чирмиши до размера на времето на талиб, потвърдете закона за прехода на игенчеите към субаши и ак-чирмиши в случай на приемане на исляма, запишете курмишите, останали в езичеството в категорията на Кара-Чирмиш и направете уланите бахадири - и действате в съответствие с Корана." Веднага изпълних волята му и на всички майдани на държавата беше обявен този закон на Мохамед-Гали. Курмишите - особено арите и сърбите от страната на планината и езическите българи от областта Ар - започват масово да приемат исляма и да се обявяват за субаш или ак-чирмиш. Опитите на казанчиите да възстановят стария ред срещат съпротивата на новопокръстените и подкрепящите ги български субаши. Копиеносците бяха извън себе си, но Газан, доволен от моята решителност, ги държеше на почтително разстояние от столицата. Разбира се, фанатиците започнаха да бушуват и след това, след като получих подкрепата на сеида, аз ги успокоих с желязна ръка без никакъв риск за себе си ...

Но, уви, Тиле Джурги пак ми навреди, като започна набези на Мишар Арс. В този момент Алтънбек вдигна глава и една година след моето възкачване той се насочи към мен и Бахман като към „таен доброжелател на Балин и враг на Ислямска държава“. Газан дойде при мен и каза с въздишка, че неговите курсибаи не могат да се бият с братята си Арбугин. Разбрах, че трябва да нося краката си, и набързо заминах за Казан, където моят Хисам беше Улугбек. По пътя, след като уведомих Ялдау, изпратих семейството си при него в Нур-Сувар. Казанчиите искаха да я разкъсат на парчета, но емирът, внезапно пропит от симпатия към мен от омраза към Алтънбек, лично придружи Улджан и малкия Галим до цитаделата Баринта. През Казан, под закрилата на Газан, отидох до Балин с останките на Абархам, с които исках да умилостивя влиятелната църква в Балин. Сметката ми се оказа вярна. Джурги беше недоволен от отказа ми да му предам Казан, но не посмя да излее гнева си върху мен поради благосклонното отношение към мен за пренасянето на мощите, които веднага бяха покръстени. Главата им попита какво бих искал да го попитам. Изказах неговата прошка на Ас-Азим, който винаги беше с мен. Старецът беше силно засегнат от моя разказ за това как тълпи от булярската тълпа ми крещяха: „Ти доведе свещеник да ни кръстим“ и за това как Ас-Азим смело изрови останките на нещастния Авраам през нощта и ги пазеше през целия ни път от фанатици. Когато показах раните на свещеника на главния уруски папаз, които той получи по време на сблъсъци с тълпата, старецът проля сълзи и целуна Ас-Азим.

След като отново бях назначен в Джун-Кала, отидох там с неясна мисъл, че вече не мога да издържа на такъв живот ...
168
169