Гази Барадж Тарихи

Гази Барадж Тарихи. Глава 2. Идел при управлението на царете Кхон

ОТИнът на хон кан Алип-би с корпус от българи и хони разбива садумците и ги принуждава да бягат към Алтън Ваш и Рум. Тогава Алип-би със своите българи, които претърпяха много неприятности в Азербайджан от румите, преминаха Сула и разбиха 80-хилядната румска армия при град Дере. Рум Кан Балин избягал в двореца си, но бил обкръжен и изгорен от Хоните, които по този начин се разправили с водачите на враговете. Когато дворецът изгорял, Алип-би язди в пепелта и открива короната на Кан. Той го взел и го занесъл на баща си, който се наричал Кан, но внезапно починал на пир по случай победата. Алип-би става Кан на властта Кхон, формирана в Саклан и почиваща по едно време на планината Куян-тау или Кук-Куян. 14 Преди смъртта си Кан-Дере, както още го наричали, заповядал да поставят на гроба му огромен знак на рода Дуло – “Балтавар”. И изглежда така: Ψ, където знакът 1 маркира брадвата, а знакът w показва лъка. Тези предмети са смятани от българите за символ на царската власт. На мястото на погребението на Кан-Дере се заселват урусите, които го почитат за поражението на техните врагове - садумите, и образуват село Аскал. Алип-би бил почитан и от българите, тъй като при него те станали управляващи хора в Хонската държава. Много скоро част от хоните образуват едно племе с българите, което приема името на българите и тюркския език на хоните. Основните родове на българите се наричат Ердим, Бакил или Бояндур, Себер, Агачир, Харка, Утиг, Кимер…

Внукът на Алип-би, синът на Айбат, кан Атиле Айбат, по прякор Аудан (Аудон) Дуло, тръгнал срещу алманите и фарангите, защото техният цар отровил жена си, сестрата на кан. След като победил най-силното алманско племе Галидж, така че част от него избягала през морето Кук Дингез към островите Садум и Галидж, Атил обсадил през нощта столицата на фарангите Алтън Ваш. Името си е получил от златните куполи на къщите си. Но на сутринта слънцето изгряло и блясъкът на златните покриви заслепил българите. Уплашените българи избягали, без да разбират пътя, и след това влиянието им било разклатено. Атил, когото улчите наричат Мишдаули, умира по време на отстъплението в земята на алманците и държавата се разпада.

Трима синове на Атил, трима братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек, заедно с българите и улхите се укрепиха срещу фарангите в лагера, но бяха победени. Илак падна в битка, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получиха правото да напуснат лагера. Отидоха до устието на Бури-чай и по пътя загубиха Тингиз, който беше убит от засада от галиджиите. При пробиването на тази засада Бел-Кермек за първи път заповяда да вдигне червеното знаме на аса с полумесец на ствола като знаме. От Бел-Кермек произлиза родът на българските царе, които се наричат или кани, или балтавари, защото думата "балтавар" придобива значението на "вожд".

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бутон за връщане в началото
bg_BG