Гази Барадж Тарихи. Глава 3. Времето на българските балтавари
ОТИнът на хон кан Алип-би с корпус от българи и хони разбива садумците и ги принуждава да бягат към Алтън Ваш и Рум. Тогава Алип-би със своите българи, които претърпяха много неприятности в Азербайджан от румите, преминаха Сула и разбиха 80-хилядната румска армия при град Дере. Рум Кан Балин избягал в двореца си, но бил обкръжен и изгорен от Хоните, които по този начин се разправили с водачите на враговете. Когато дворецът изгорял, Алип-би язди в пепелта и открива короната на Кан. Той го взел и го занесъл на баща си, който се наричал Кан, но внезапно починал на пир по случай победата. Алип-би става Кан на властта Кхон, формирана в Саклан и почиваща по едно време на планината Куян-тау или Кук-Куян. 14 Преди смъртта си Кан-Дере, както още го наричали, заповядал да поставят на гроба му огромен знак на рода Дуло – “Балтавар”. И изглежда така: Ψ, където знакът 1 маркира брадвата, а знакът w показва лъка. Тези предмети са смятани от българите за символ на царската власт. На мястото на погребението на Кан-Дере се заселват урусите, които го почитат за поражението на техните врагове - садумите, и образуват село Аскал. Алип-би бил почитан и от българите, тъй като при него те станали управляващи хора в Хонската държава. Много скоро част от хоните образуват едно племе с българите, което приема името на българите и тюркския език на хоните. Основните родове на българите се наричат Ердим, Бакил или Бояндур, Себер, Агачир, Харка, Утиг, Кимер…
Внукът на Алип-би, синът на Айбат, кан Атиле Айбат, по прякор Аудан (Аудон) Дуло, тръгнал срещу алманите и фарангите, защото техният цар отровил жена си, сестрата на кан. След като победил най-силното алманско племе Галидж, така че част от него избягала през морето Кук Дингез към островите Садум и Галидж, Атил обсадил през нощта столицата на фарангите Алтън Ваш. Името си е получил от златните куполи на къщите си. Но на сутринта слънцето изгряло и блясъкът на златните покриви заслепил българите. Уплашените българи избягали, без да разбират пътя, и след това влиянието им било разклатено. Атил, когото улчите наричат Мишдаули, умира по време на отстъплението в земята на алманците и държавата се разпада.
Трима синове на Атил, трима братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек, заедно с българите и улхите се укрепиха срещу фарангите в лагера, но бяха победени. Илак падна в битка, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получиха правото да напуснат лагера. Отидоха до устието на Бури-чай и по пътя загубиха Тингиз, който беше убит от засада от галиджиите. При пробиването на тази засада Бел-Кермек за първи път заповяда да вдигне червеното знаме на аса с полумесец на ствола като знаме. От Бел-Кермек произлиза родът на българските царе, които се наричат или кани, или балтавари, защото думата "балтавар" придобива значението на "вожд".
Глава 3. Времето на българските балтавари
Мястото на заселване на българите между устието на Бури-чай и Джалда, където се намирали градовете на румяните, е наречено от Бел-Кермек Алтъноб - в памет на обсадата на Алтън баш. След това изоставеният лагер се превърнал в град, който местните улчани нарекли Галидж, а българите - "Учули" ("[Град] на тримата сина [Атил]").
И след Бел-Кермек Балтавар на българите беше синът му Джураш Масгут, а след него синът му Татра, а след него синът му Боян-Челбир, а след него синът му Тубджак, а след него най-големият му син Арбуга Юрган, и след него - по-малкият му брат Албури ...
Още при Бел-Кермек в Саклан нахлули сабари, които българите наричали в Саклан сабани. От тях произлиза нашият език, който персите погрешно наричат кипчакски, защото самите кипчаки са го приели от киргизите и в същото време доста са го развалили. Същите сабани, които останаха в Туран, най-често се наричаха баджанаци. Техният език, както вече писах, постепенно стана подобен на езика на узите или туркмените и Всевишният вдъхнови Микаил да направи този език наша писменост, заедно с арабския. Кашаните го наричали Български тюрки, а тюркмените го наричали „Туран Теле”...
Родното място на сабарите е Семиречие, откъдето са изгонени от аварите - последният фрагмент от хоните, останал в Хин. Но тези бежанци в Саклан не се държаха по-добре от своите преследвачи и победиха много кланове Кхон. Те прогониха част от местните хони зад планините Каф, където сформираха своя хонджакски бекдом. Другите хони бяха изтласкани от сабарите в Джураш, където бяха принудени да се присъединят към българите...
Мурдасите, които мразеха Хоните, се обединиха със Сабарите и искаха да сложат край на Хоните и българите, които ги бяха приели, но Бел-Кермек се ожени за бека на Масгутите, който беше ужасен за Мурдас, и по този начин спаси своя народ от изтребление...
Синът на Бел-Кермек - от дъщерята на Масгут бек - Джураш, по прякор Масгут, служи първо на един, а след това на друг Сабар бек и получава земи между Сула и Джалда за това ... Бъдейки мил по природа, той откупи сто хон биеве и голяма част от техния народ от сабарите и ги присъединява към българите под името сурби (сърби)...
Синът на Масгут Татра стана известен с успешните си нападения над Рум, които извърши с помощта на подвластните му Улчис ...
По време на царуването на сина на Татра Боян-Челбир в Саклан дошли авари, прогонени от хазарските турци. Сабарите, които страшно се страхуваха от тях, млъкнаха, а нашите българи, напротив, надигнаха глави... Боян-Челбир се побратими с хаканските авари Тубджак и даде името на сина си, а той взе името Бояна. . След аварите се появяват и техните преследвачи - хазарските турци, но българите, заедно с аварите, в ожесточена битка ги отхвърлят от Сула и Буричай. Турците отстъпили, но отвели със себе си част от джалдайските българи и им позволили да сформират свой Бурджански бекшип в Джураш, за да защитават владенията си от юг. В края на краищата българите от времето на Кан-Дерейската битка са смятани за най-умелите и смели воини в света. Затова тези българи започнали да се наричат бурджани, а начело на тях застанал най-големият им син Боян-Челбир Атрак. Западните българи на Боян-Челбир, които остават зависими от аварските хакани, започват да се наричат кара-българи, тоест западни, а не черни, както разбират тюрките. Та нали българите са наричали западната страна „кара”, източната – „ак”, северната – „кук”, а южната – „сара” или „сари”...
16
Синът на Боян-Челбир Тубджак воюва на страната на аварите с рум и подчинените на румите улчици. Докато аварите безмилостно избивали улчите, българинът Балтавар ги пощадил и довел до двеста хиляди от Рум във владенията си. Тези българи-улчи започват да се наричат анчи (анчйлар), тоест „гранични“, „крайни“, тъй като са заселени по северните граници на бейлика (бейлика) на Кара-Булгар – в Учули и Бури-чай. Хакан Авар първоначално се отнасяше към това с раздразнение, но когато по заповед на Тубджак анчийците направиха няколкостотин лодки и успешно се биеха на тях с румите, той отстъпи и ги остави на мира ...
През 605 г. Тубджак, царувал 15 години, умира, оставяйки на най-големия си син Бу-Юрган широка подкрепа от Учула до река Аксу и от Кук-Куянтау до Джалда. И новият Балтавар на Кара-Булгар много скоро нямаше късмет. Хаканските авари обсаждат един румийски град и както винаги първи го нападат анчите, последвани от българите. Когато хаканът решава, че силите на защитниците са разбити, той заповядва на българите да отстъпят на своите авари. Но румите победиха аварите и хаканът, разгневен, обвини Бу-Юрган за поражението и заповяда да издигне по-малкия син на Тубджак, Албури, на трона на балтаварите на Кара-Булгар. Изселеният Бу-Юрган отива с част от българите в румския дял на Джалда и се наема да служи на румите там. Той се отличаваше с такава необикновена сила, че получи прякора Ар-Буга.
Престоят му на румийска служба е кратък, тъй като властта на аварския хакан скоро след поражението му е разклатена и той успява да се върне в любимата си река Буга-Идел. Самият Балтавар скиташе между реките Бурат и Буга-Идел и имаше село Кашан за свой щаб. Тогава най-големият син на Албури - Курбат броди между Сакланския аул Аскал на Бури-чай и аула на Харка на Аксу, а аул Балтавар имаше щаб ...
През 618 г. обезумелият аварски хакан извикал Албури при себе си, сякаш за преговори, и коварно го екзекутирал в щаба си за атаката на анчите срещу аварите. Междувременно самите авари нападнали галиджийските улчи и откраднали добитъка им. В същото време няколко авари бяха убити от анчиите, които се съпротивляваха на грабежа, което позволи на сардара на аварите да се престори на жертва на нападението на Улчи ... Преди пътуването на Албури до Хакан, Бу-Юрган видя в сънуваш парче червен плат, в който асите увиваха мъртвите, и върха на копие. Събуждайки се, той разтревожен казал на брат си: „Тангра ме направи болярин и ми показа насън знаци за нещастие: червен плат за мъртвите и върха на копие, на което са набити главите на мъртвите. Това показва, че смъртта ви очаква в щаба на hakaia. Не ходете там!" Албури не го послуша и умря. И хората признаха Бу-Юрган за болярин или аскал, тоест гадател...
Когато вестта за убийството достигнала до българите, Бу-Юрган отишъл в Рум и заявил там, че кара-булгарът прекъсва всички връзки с аварите и е готов да сключи съюз с Рум срещу тях. Възхитеният Рум Кан веднага признал бека за самостоятелен балтавар на Кара-Булгар и сключил съюз с него... Когато Ар-Буга пристигнал при своя народ, биите искали веднага да го издигнат на българския трон. Но Бу-Юрган ценеше титлата болярин повече от титлата кан и затова каза на хората: „Народът, разбира се, е свободен да избира собствените си владетели, но не и от болярите, назначени от Тангра...“ съвет българите избрали за свой балтавар сина си Албури Курбат с прозвище Бащу, който веднага започнал да се готви за война с аварите. По заповед на Курбат неговият по-малък брат Шамбат през 620 г. издига град Башту на мястото на село Аскал в планината Куянтау и тръгва от него начело на голям отряд от българи, анчи и саклан-рус срещу врагът. Той успя бързо да победи аварите и да превземе страната им. В това му помогнаха местните улчии, както и башкортите, които се наричаха „Хонтурчи“ (Хонтурчи) и бяха недоволни от управлението на аварския хакан. Но след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел и нарекъл държавата си Дулоба, тоест „Дуло Номад“. Курбат, научавайки за това, наредил на брат си да се върне на служба, но той отказал и получил от Башту прозвището "Кий" ("Отсечен", "Разделен").
Шамбат седеше в Дулоб тридесет и три години и спечели голяма слава с победи над фарангите и алманите. Артани, байлакци, галиджии, аварски улчи, саклани и хонтурки дошли да служат под знамената му. Но все пак в крайна сметка той беше победен от фарангите и се върна в услуга на Курбат. Балтавар нареди на Шамбат да заеме предишния си пост - управител на Бащу ...
Жителите на града толкова много го обичали, че нарекли цитаделата Бащу на негово име - "Шамбат", а целия град - прякора му "Ки". И сега анчийците наричат Бащу "Къй"...
Докато Шамбат се бие в Дулоб, Курбат неуморно разширява пределите на Ак Булгар Йорта. Възползвайки се от размириците в Туранската орда, той изгонва хазарските турци от Джураш и става господар на всичко между Сула и Идел. От желание да унижи още повече победените аварски и турански владетели, Курбат, заедно с титлата Кан, приема тяхната титла Хакан ...
18
Балтавар бродеше между град Банджа на Азакско море и централата на Хорисдан, която също се наричаше Батавил, тоест княжеската централа ... На връщане хаканът със сигурност посети централата на Тиганак и Балтавар и погребението място на Бу-Юрган, разположено от него [него, тях] в деня на пътуването. И майката на този известен болярин беше от клана Юрган от племето Хон Хот или Хотраг. И в древността това племе се е наричало Сохот или на сръбски Хол, но след това тази дума приема формата на Хот или Хотраг. И от всички племена Khon, само племето Utig или Utyak можеше да се състезава по сила и численост с Khotrags. И след поражението на хоните от чините, турците и сърбите, под кан Тиган, наречен Хин-Батир, хотите и утигите се разбягаха в различни посоки. Хотите се заселили на река Соб или Собол (Субил), нейния десен приток Байгул и левите й притоци Саси-Идел и Тора-су. И Собол се влива в Чулманско море. Кардингезе и Карадингезе са само заливи на това огромно море. Името на великата река Собол е дадено на потомците на хотите, които се заселват в нейния регион и, водени от бий Туба, заедно с кара-оймеките, влизат в държавата по време на управлението на Колин и неговия син Анбал. И тъй като оттук бяха донесени най-добрите куници в света, те също получиха името „самур“ от нас.
Въпреки това, относно произхода на името на самурите, Абдала бин Башту разказа следната история.
При Балтавар Алип-бий - дядото на Айбат - българският търговец Тойма, по прякор Тура, отиде в земята на башкортите, наричани още себери. След като остана там, той отиде по-на север и се озова в страната на Уртите. И сега уртите живеят на самия край на Земята, на брега на Чулманско море, а някога са живели в провинция Тубджак и на юг от провинция Ур. И част от себерите окупираха земите им и ги изтласкаха на север, но им приписаха името "ура", подвеждайки мнозина. Уртите били много плахи, тъй като всички съседи ги обиждали, а обичаите им забранявали да проливат човешка кръв. В резултат на това по време на търговията уртите оставиха стоките си под свещеното дърво и се скриха в гъсталаците, а посещаващите търговци поставиха стоките си срещу тях. Ако Уртите, след заминаването на търговците, отнесоха вносни неща, тогава сделката се считаше за сключена и търговците можеха да вземат стоките на Урск ... До пристигането на Тура-Тойма Уртите успяха да готвят само избрани самури . Търговецът, в допълнение към стоките, необходими на север, им донесе великолепни ромски и персийски дрехи и ястия. Уртите взеха всичко това и бяха толкова щастливи от това, което получиха, и толкова се страхуваха да не обидят търговеца с оскъдната си стока, че техният аксакал добави самури и смело остана в полезрението на известно разстояние от дървото. Но Тойма беше много доволен от самурите и, като потегли, размаха кожите и извика с приятелски глас на треперещия от вълнение старец: „Сау бул!“ Уртите смятали, че "сау бул" или, както те произнасят тази дума "сабол" или "тобол", на български означава "самур" и оттогава на всички посещаващи търговци предлагали самурите като най-ценното нещо и ги наричали " самур". И нашите уж започнаха да наричат самурите с думата "сабол", а чрез нашите - Улчис, Алманс, Франгс и Алтън-Баш. Тази история е много забавна, но Тебир Абдала беше известен със слабостта си да пише и преразказва чужди фантазии и затова не можем да се доверим напълно на информацията му.
Но с всичко това Абдала съобщи и вярна информация. Така търговецът Туимас съобщава, че Тойма е неговият истински прародител, който пътува по време на пътуванията си до мястото на бъдещите села Менхаз и Сурхот. Когато Тойма умря, Есег (Есек), бият на Себерите, от уважение към Кан на Хоните, заповяда да го погребат на десния бряг на Агидел срещу северната му главна квартира. И реката, на която търговецът умря, оттогава започна да се нарича Тойма-су. Освен това един от клановете на Ур взе името си Тойма в памет на него ...
И утигите се заселват на запад от Хотите, между Идел и Агидел. Тук те се смесват с мурдасите и възприемат земеделски умения от тях. Те нарекли района си и реката, която тече през него, Хинел - в памет на предишното си местожителство. И по-късно Хинел се превърна в Кинел ...
Малко след това преселване, бившият командир на Хин-Батир, Кама-Тархан, става цар на утигите и завладява всички съседни племена ар и хот. Той нарече държавата си "Атил". Неговите потомци управляваха тук триста години и когато Булюмар или Булумбар пристигнаха с хоновете си, те му дадоха ... държавата си ... Булумбар нарече Атил Бакил или Буляр и управляваше тук тридесет години. Щеше да управлява Буляр по-дълго, но настъпи страшна зима, последвана от глад. Почти целият добитък и много хора загиват. Желаейки да предотврати смъртта на целия народ, Булумбар поведе хората по-нататък на запад. Хоните впрегнали жените Мурда в каруците си, защото се разнесъл слух, че именно те с магьосничеството си предизвикали първо люта зима, а след това суша. Много хоти и утиги заминали с хоните, а в Кара-Булгар дали на много реки и местности имената на родината си: Бозаули, Самар, Тиганак, Орел, Агидел, Хингул и др. А хоните или дупките, останали в Хина, в крайна сметка са били покорени от сърбите и са взели името им. Племето Менкхол и неговият род Тингиз или Чингис произлизат от тези Хони. ..
Най-големият син на Курбат, Бат-Боян, скиташе между Джалда и средното течение на река Буга-Идел и една част от хората му се изкачиха по лявата страна на реката, а другата по дясната ...
20
Между Бурджан и Бехташ бродил по-малкият син на Курбат, Атилкесе, по прякор Аспарух, на когото се подчинявали и утигите и мурдасите. Основният му щаб беше в град Бурджан в южната част на Джураш. Той бил много дружелюбен с чичо си - Шамбат, който седял Улугбек Башту, заобиколен от верни български и саклански биеве и анчийски боляри. Тази обич не хареса Курбат, който винаги подозираше брат си в готовност за предателство, защо Атилкезе получи най-далечното наследство от Кий ...
Докато такъв хакан беше жив, страната беше спокойна. Но веднага щом умира през 660 г., Шамбат, с подкрепата на Атилкесе, вдига оръжие срещу новия хакан Бат-Боян, за да завземе трона. Те му позволиха да управлява повече или по-малко тихо само три години, след което започнаха открита война срещу него. Тъй като Курбат забрани на българите да воюват едни срещу други преди смъртта си, Шамбат нападна кана с ак-балинските улчи и саклан-урусите, а Атилкесе нападна мурдите, масгутите, турците и наемен отряд от туркмени...
Войната продължи няколко години. Атилкесе успява да победи сабаните на Бат-Боян, след което побеждава Ас-Баня и заедно с Шамбат обсажда хакана в Джалда. В същото време хората на Бек, особено Мурдасите, също избиха много Булгар Кан. Това предизвика голяма враждебност между черните българи и това сакланско племе. Хакан се оплака на Атилкеса за действията на своя народ, но той подигравателно отговори: „Мурдасите не можаха да различат вашите българи от сабаните - в края на краищата те говорят сабански език ...“
В продължение на пет години Шамбат, с подкрепата на Атилкесе, обсажда Джалда и се счита за хакан в останалата част на саклано-българската държава.
В разгара на тази обсада новоукрепналите тюркски хакани атакуват Саклан отзад на Агидел. Казват, че 150 000 кумани, туркмен-кук-огуз и киргиз, обединени от името на основателя на тюркската държава Хазар, са прекосили реката от Туркестан. Шамбат и Атилкесе се втурнаха към врага, но бяха победени и избягаха с част от своите в Бащу.
Това поражение се дължи на факта, че по време на битката джурашките турци, мурдаси и утиги преминаха на страната на хазарите, а сърбите избягаха на север и се скриха в сурските гори. Хазарите се сдобили с голям брой пленени бурджански българи, които принудили да воюват на своя страна.
Джалдайските българи били толкова ядосани на останалите, че искали веднага да довършат победените племена в Бащу. Но благородният Бат-Боян не дал воля на чувствата си и повел кимерийците срещу хазарите. Противниците се събраха на реката, която нашият народ нарече Алмиш, а киргизите - Келмес, и Хакан Бат-Боян предложи на водача на хазарите Калга да върне територията на Саклан, която незаконно беше завзел. В отговор Калга заповяда на хората си да преминат реката и избухна ожесточена битка. Тангра помогнал на своите роби и принудил вожда на бурджаните Хумик да се присъедини към своите съплеменници, в резултат на което българите, с подкрепата на отчаяни храбреци – анчийците, успели да спечелят пълна победа. От двете страни паднаха 90 хиляди войници, от които 50 хиляди бяха хазари, а Калга беше съсечен до смърт от Хумик и оттогава хазарите нарекоха реката Алмиш „Калга“.
