Гази Барадж Тарихи. Глава 8
Прислед като успокои страната, Абдала започна да убеждава Алмиш да организира ново посолство при арабския султан. Кан отказва известно време, без да крие възмущението си от Султаната, че не е изпратил предишни пратеничества, но изведнъж той е парализиран. Отново всичко се разтърси и биете започнаха да се събират да говорят за бъдещия цар. Тъй като самият сеид Шейх Хасан, както и Бирак и Марджан, ясно се изказаха в полза на издигането на Микаил ибн Джафар и дори открито го нарекоха Балтавар, позицията на този принц стана за предпочитане. Алмиш обаче, уплашен от болестта, която Абдалах обяви за наказание на Всемогъщия за нежеланието на Кан да изпрати посланици при султана, се съгласи с пътуването на Тебир до Багдад и веднага се почувства по-добре. Биите, които бяха задължени на кан и тебир, веднага се скупчиха отново край юртата на Алмиш и всичко отново утихна. Газан, силно уплашен от възможността да загуби трона, този път се съгласи да напише писма до Саманидите за Тебир с молба да позволи на Абдала да премине към Багдад през Хорасан. С писмата на Кан и Хасан тебирът замина за султана... Този път Бек Насър... постигна султанът да се съгласи да изпрати Великото пратеничество до Алмиш с писмо, съдържащо текста на молитвата към Всемогъщия да изпрати благоденствие на българската държава и победа на българската армия в свещената война срещу враговете. Резултатът от делото беше решен, както каза Абдала, като показа на султан Насир доказателства за борбата на Булгар с неверниците - бронята на Худ и сабите на Хакан Алан, които тебирът носеше върху себе си. Това направи такова впечатление на халифа, каквото никакви скъпоценни подаръци не биха могли да направят ...
През 922 г. Абдаллах се завръща в България с великото пратеничество на халифата. Негов главен посланик беше Рази, а секретар - Ахмед, потомък на ...
С тях пристигнаха много молли, занаятчии и търговци, които пожелаха да проучат на място възможностите за тяхната дейност.
56
57
А диригентът на кервана на посолството беше Балус Бухарай. Кан посрещна посолството много тържествено и беше особено доволен от зеленото знаме на исляма, изпратено от халифа. Веднага беше прикрепен към стълб с полумесец в горния край и оттогава се повдигаше в случай на участие на кан в свещена война срещу неверниците ... Всички участници в посолството получиха щедри награди. Много от тях останали в България и поставили началото на известните български родове. Сред тях бяха Джакин, Барис, Балус и Ахмед, близки до Алмиш. Ахмед кан назначава Булгар за сеид под името Менли Бакир, което предизвиква силно възмущение на бившия сеид, достопочтения шейх Хасан. Моллата се опита да намери подкрепа в лицето на Хасан, неговият ученик, но принцът вече тайно се беше споразумял с новия сеид за взаимна подкрепа. Обиден, шейх Хасан премина в лагера на привържениците на емир Микаил ибн Джафар, още преди пристигането на посолството, през 921 г., възмутен от закона Алмиш за премахване на шапки от немюсюлмански биове пред кан и се решава на нов опит да издигне на трона по-толерантния Микаил. Тогава армията на Буртас и Куман в Хазария се разбунтува, свали Арслан и постави сина му Моджар на мястото на бека. Моджар, чиято майка беше моджар, отдавна се стреми към всемогъщество в Хазария и директно заяви на своите съмишленици: „Нещо, което баща ми седеше на трона дълго време. Вече съм стар човек, но той все още не иска да се откаже от правилото към мен "...
След като избра момента, в който Арслан изпрати лоялния към него Угър Лачини с карачаи, кашеци и саклани срещу Салахби, Моджар се разбунтува и превзе Итил. Угър отне Бащу от Салахби и той избяга в Джир, но Арслан загуби властта и избяга в Самандар, където каза на местните бурджански българи: „Помогнете ми, защото съм от рода Урус, в който никога не е имало .. .. евреи и който винаги е защитавал мюсюлманите!" Самадарите решават да спасят бека и когато хазарските кумани наближават града, оказват упорита съпротива. Въпреки това куманите превземат града и убиват Арслан, след което Моджар изселва джурските бурджани в пустинята Кумик. Оттогава те започват да се наричат кумици в тази област ...
Угър, ставайки господар на Бащу, първо се жени за пленения Улджай. Като научил за свалянето на своя господар и благодетел Арслан, той много се разгневил и се обявил за независим уруски бек. Когато Моджар изпрати служители при него, той им каза: „Отсега нататък и аз, както и ак~българите, ще плащам данък на хазарските бекове само за защита на нашата граница и нищо повече.“ И Угър изпрати своите посланици в Болгар с такива речи на Алмиш: „Чух, братко, че измъчваш привържениците на нашата стара българска вяра, към която принадлежа и аз. Пазете се, защото вече съм станал самостоятелен руски бек и мога да помагам на моите единоверци!“ […] И трябва да кажа, че след поражението на хазарите при Сълча, Бирак, заедно с Марджан, превзеха град Кан-Мурдас и нашите започнаха да събират данък от целия регион между Джир и река Ака. И в тази област имаше много пчели и затова се наричаше Кортджак. Събирането на данък се извършва от потомъка на българския бек Мар, търговеца Саин. Анчийските субаши, които в България получили правото да плащат само строго определен и умерен данък на държавата за занятието си в корабостроенето, направили няколко кораба за Саин и той отплувал на тях до Кортджак от Болгар.
58
А началникът на българите анчийци майстор Караджар, който за това, че отиде при българите заедно с Алмъш, получи от кана почетното прозвище Караджур и беше основател на българския род Караджур, винаги плаваше със Саин за гората и други блага. той се нуждаеше. Само веднъж, през пролетта на 922 г., Караджура не тръгва със Саин и той е коварно убит от въстаналите тогава Мурдаси. Дъщерята на Саин Гуласма отиде с Караджар и жестоко наказа убийците. Кан заповядва в памет на Саин реката да се нарече Ака Саин-Идельо, а Кортджак да се прехвърли във владение на Гюласме. Затова реката, течаща в средата на този район, се нарича Гюл-Асма. Мурдаси от племето на убийците бяха преместени в река Нерле, която от презрение към тях започна да се нарича Саси-Идел. Тази река се влива в Гул-Асма и на нея синът на Караджар Балик установи лагера си, който сега е град Балин. И Балин се жени за Гуласма и става съсобственик на нейните земи. Заедно те започнаха да се занимават с корабостроене, добиване и продажба на дървен материал, мед, восък, кожи и съставиха една къща на Каражурите. Синът им бил Саин, наречен така в чест на дядо си, а синът му бил Кълбак, наречен така в памет на Кулбаковия произход на Караджура. Синът на Кулбак Балта основава лагера на Балта през 1003 г. за собствените си дела. В същото време той отплава заедно с Тебир Шахидула до бек Джира Барис с предложение за безмитна търговия на българските търговци в Русия в замяна на част от данъка Джир. Барис горещо подкрепи Шахидула и сам отиде с него в Баща, за да поиска разрешение от отец Булимер. Булимер доброволно подписа писмо за такова разрешение, тъй като беше обременен от унизителното за него „girschinka“ ...
А най-големият син на Балта купи селото Арча в земята на арчанците и се нарече Арчамиш. След това селото започва да се нарича Арчамиш ...
А през 964 г. Мурдасите предлагат на сина на Угър, Барис, да им помогне да превземат Кан, за което обещават да плащат данък на Башт. Барис първо взе Джир от нашия, а след това отплава до Кан и го завладя. Талиб Мумин, искайки да въвлече Барис в хазарската война, му отстъпи западната част на Кортджак до Балин, но източният Кортджак от Лок до Сайн-Идел остава в Булгар до 1164 г.
За да не остане къщата на Караджур напразно, Талиб му предаде, вместо Балин, част от земите по Кара-Идел и Нукрат-су. Затова синът на Арчамиш, Джураш, с прякор Урджум, основава село Урджум на Нукрат-су ... А синът на Джураш Аслай, който дари много пари за изграждането на Учел и самият той участва в този въпрос, умря в него по време на нападението на галиджийците през 1111 г. на 41-годишна възраст ... Неговият син Мар-Кавес носи Абу Хамид Гарнати през 1135 г. на своя кораб, когато моллата пътува през Кан и Кисан за Хорисдан ...
59
Синът му Тетеш, по прякор Балък... Синът му Нуретдин... Синът му Тахам... А дъщерята Тетеш... беше съпруга на господаря Даир...
Спомням си, че Тахам имаше син Торай, с когото отплава при мен в Сарай с дървен материал и роби за построяването на столицата на Кипчакската орда. Един ден по негова молба му разказах за миналото на мангулите и той беше много изненадан, че мангулите наричат кипчаците и туркмените „татари“. "Как така? - попита той. „В края на краищата, по едно време татарите убиха бащата на великия хан, за което бяха напълно унищожени, тогава татарите бяха наречени всяка тълпа, наета от мангулите от не-мангулите, а сега Бату заповядва да нарече турците лоялни към него с тази обидна дума за мангулите?“
Отговорих му, че думата "татарин" след унищожаването на татарите започва да означава сред мангулите "атентатор-самоубиец", "мъртъв" и че Чингис хан, когато завладява Чин, съвсем естествено заповядва да повикат не-мангулски наемници, обречени на смърт в битка с тази дума. Но по време на разделянето на империята на великия хан възникнаха недоразумения между неговите потомци и Бату, обиден от прехвърлянето на най-бедните земи към него, нареди, въпреки другите ханове, да нарече своите поданици омразните мангули с думата "татари". Що се отнася до турците, за тях думата "татарин" означава само "мангул" или "наемник на янгулите" и следователно ...
На това Тахам с най-голямо раздразнение ми каза, че на тези и тези магарета всичко им е обърнато наопаки, а малкият му син се засмя и започна да повтаря: „Пуйката обърната“ („ат баш сйер аяк“). И този негов смях, и тези думи постоянно звучаха в ушите ми, когато пишех историята си. И когато си спомнях за величието, което някога е имала българската държава, проливах сълзи и се утешавах само с факта, че всичко, което се случи, е станало по волята на Всевишния и че Създателят все пак се е отнесъл доста милостиво към своя български народ. И особено почувствах това, когато изучавах събитията от онова време, когато това величие беше само в начален стадий и възникна само благодарение на намесата на Всевишния. Например, когато съобщението на Угър Лачин достигна до бийовете, те веднага се събраха в Буляр и заявиха: „Тъй като Алмиш ни кара да сваляме шапки, когато го срещнем, ние вече няма да ходим в неговото наследство и ще изберем нов кан - Микаил. И ако старият кан се опита да ни огъне насила, ние директно ще се обърнем към Угър за помощ. Биите повикаха Микаил при себе си и му обещаха трона в замяна на запазването на техните свободи, но емирът се разсърди и не дойде, за което получи прякора Ялкау ... Алмиш веднага обяви ликвидацията на старите бейове Бершуд , Есегел, Марджан и заповядал на своите биеве - Бирак, Аскал и Марджан да дойдат при него за нови назначения. В същото време той назначава сина на Джулут бий Татра за улугбек на новата провинция (губерния) Тамта, разположена между река Чишма и Уралтау. А в средата на този район тече река Тамтазай, която е дала името на провинцията (ил, вилает)... Бисите отказват да се подчинят и започват да очакват нападение срещу българите от башкортите, наети от Бек Моджар, в заповядва с тяхна помощ да издигне на българския престол новото си протеже Марджан. В разгара на „Войната на биите“ Великото пратеничество влиза в страната. Предупреден от кан, Балус успява да преведе кервана на посолството покрай укрепленията и патрулите на бунтовниците и да се срещне с отряда на Татра, изпратен да ги посрещне. Когато посолството пристигна в Болгар, Алмиш прегърна Абдалах и, хлипайки, го информира за отчаяното си положение. Тебир веднага му предлага да обяви признаването на региона Марджан за „провинция Марджан“ и да го остави на емира. Кан веднага направи това и Марджан дойде при него с израз на вярност. Той каза, че Бек Моджар е назначил Юсуф за Хакан и е затворил Алън в зиндан. Недоволен от това, бият Буртас ... решава да се присъедини със своя регион към владенията на Марджан. Кан позволи това и владенията на емира се разшириха от Джегула (Жигули) до Саратау. В Жигули е построен красивият град Банджа, който вместо Арбуга става център на провинцията, а цялата провинция се нарича или Марджан, или Беллак, или Марджан-Беллак ...
Пристигането на Марджан в Болгар разтърсва редиците на въстаниците. В същото време Салахби отплава за Болгар от Джир, за да участва в кампанията срещу Итил, планирана от кан. Това засили позицията на Алмиш, но и той, и Тебир не посмяха да прибегнат до оръжие в борбата срещу бунтовниците. И тогава в работата се намесва Ахмед, вече в качеството си на български сеид. „Вие се забавяте, въпреки че бунтовниците вече са по-силни и могат да ви изпреварят“, каза той на Джафар. „Но нашите закони забраняват братоубийствените войни“, отбеляза Алмиш. „Когато става дума за борба за вярата, това не се взема предвид“, възразява сеидът и успява да напише ферман, с който обявява свещена война срещу неверниците-бунтовници. Абдалах убедил Микаил и Мерджан да занесат фермана в Буляр, където въстаниците вече били изградили вал и се укрепили. Появата на двамата князе при Буляр напълно объркала Аскал и той уж тръгнал да събира нови сили в своята Сълча. Всъщност той реши да дойде при Кан с признание, което скоро направи. Възхитен от това, Алмиш, по съвет на Абдалах, обяви премахването на закона за шапките и прошката на бунтовниците, които се предадоха без бой, което предизвика вълнения в лагера Буляр. Виждайки несигурността на положението си, Бирак напусна Буляр и се предаде на канийските сардари - Джулут и неговия син Татра. Страхувайки се, че Бирак ще сметне за унизително да се предаде сам на Татра и ще предпочете да се съпротивлява, самият Джулут пристига в Буляр.
60
61
Изчислението се оказа правилно: когато бият го видя и чу от него обещание да пощади бунтовниците, той избяга иззад крепостната стена. "Войната на биите" приключи...
Алмиш, който се подготвяше за война с хазарите, прости на бунтовниците за нуждата от техните войски. Но тогава се случи нещо, което разстрои цялата работа.
