Гази Барадж Тарихи

Гази Барадж Тарихи. Глава 21

Рбитият карабаш избягал в Джаик и поискал разрешение да се скрие в пределите на държавата. След като получи отказ, той произволно пресече реката и беше нападнат от кан, който искаше да унищожи хана в името на приятелството с Джочи. Газан, Бахман, синът на Масгут Иштяк и марданските баджанаци печелят без затруднения победата на Кану и притискат кипчаците към реката. Положението на оймеките, които загубиха хана си в битка, беше нещастно, но Челбир внезапно умря и всичко се промени. Бековете веднага бяха издигнати на полето, за да управляват Мир-Гази, на когото ... Гали се появи и помоли да пощади бедните кипчаци. Кан не можа да откаже на приятел и, като нареди да заселят Оймеките в Башкорт, отпътува с него в Буляр. Кюлич е изгонен позорно от столицата, а Гали става сеид. Скоро той убеди Мир-Гази да отмени увеличението на данъците от всички субаши, ак-чирмиши, търговци и занаятчии на малки къщи, но не успя да направи повече. Джурги, след като научи за смъртта на Челбир, стана по-смел и започна война с държавата, а капачката беше разсеяна от битката срещу урусите ...

Булярите отказали да погребат Габдула в своя град и само българите се съгласили тялото му да бъде погребано в тяхната земя. то

се обяснява с факта, че Челбир е бил особено привързан към Болгар и дори му е позволил да сече собствена монета, на която е отпечатано името на халифа Насир-Литдин. Това обаче беше направено, защото Габдула, подобно на Алмиш, се смяташе за управител на халифа и следователно имаше право да назначава сеиди ...

След смъртта на Кан стана ненужно да ме крият и бях освободен от гадния затвор в замяна на принудително съгласие да постъпя на служба при Балин. Джурги веднага ме доведе в Джун-Кала и ми каза, че при него е българският емир Гази-Барадж. Мишарските българи се смутили и отстъпили от устието на Сайн-Идел, където на мястото на булгарския балик Джурги отново издигнали крепостта Урус. Помогнаха му внуците на Урман, които бяха озлобени от държавата.

Дори при Габдула, неговите кисански братя близнаци Халиб и Алтънбек започнаха война с Кисан, но след това се престориха, че са съгласни на преговори със синовете на Урман. Те дойдоха напълно въоръжени в лагера на братята и се разположиха наблизо. Тъй като били уверени в безопасността си, кисанците се напили и след като заплашили близнаците, заспали. На сутринта Юнус, предварително повикан от братята, внезапно нападна лагера на Кисан и изкла всички кисанци до последния - от само 8 хиляди души с 5 бека. Само един гражданин на Кисани избяга, пиян се изгуби вечерта в гората ... Друг път, през 1224 г., бедният Хаким трябваше да помогне на братята си, но се удави в Кара-Идел, докато пресичаше при Бурат. Без да го дочакат, близнаците и марданците се оттеглиха. Емир Халиб, който също се наричаше Гали-бий, зае поста улугбек на Казан ... Емир Алтънбек, отстранен от Учел през 1218 г., се установи в Банджа, ожени се за дъщерята на царя на Хорезм Мохамед и от време на време смущаваше Кисани с неговите нашествия. По-късно, след смъртта на сина на Мохамед Емир Джелалетдин, той взе името му, сложи колана си и се закле да води джихад срещу татарите и всички неверници. В една от кампаниите срещу Кисан избухна кавга между Мерген и Алтънбек за плячка. Тарханът, който изпаднал в пълна лудост, извадил меча си и се втурнал към емира. Юнус се опитал да предотврати това убийство, но самият той бил ударен от Мерген и починал на място. Докато изненаданите марданци се опомниха, Тархан скочи на коня си и бързо се втурна към Тубджак. Алтънбек се оженил за вдовицата на Юнус, по-малката сестра на първата му съпруга, дъщерята на Иштяк Фатима, и, ставайки Улугбек на Беллак, се заклел да отмъсти жестоко на убиеца. Челбир обаче забрани отмъщението. След смъртта на кан, тарханът, поради страха от Джелалетдин, като цяло се отдели от държавата и беше изгонен от Тубджак от Алтънбек. Мерген отишъл при Джочи и успял да спечели доверието му, като му дал пленена кисанска благородничка и обещал да помогне на татарите да завладеят държавата. Чрез заловения от него търговец, когото изпекъл на клада, извличайки информация, Мерген разбрал за тайните връзки на Джочи с Челбир и побързал да ги разкрие на Чингиз. Великият хан бил ядосан и му наредил да убие сина му. Веднъж отишъл на лов с Джочи, който му се довери, Мерген го уби отзад с чиркес...

Междувременно Джурги, който не се задоволява с грабежи по границата, нахлува в Джун-Мишарския квартал Бий Маркас и го опожарява силно. Но когато урусите, опиянени от победата, решили да обсадят Дебер, Газан ги нападнал отзад и ги прогонил. Самият Джурги успява да избяга, но е ранен в гърба, поради което оттогава не може да язди кон. Неговата собствена армия, която се състоеше от балинците и милициите на кисанските и капските бекове, беше забита в дълбок сняг и простреляна с лъкове ... 9 кисански и кански бекове и 450 от техните боляри бяха убити, от които свалиха верижна поща , а обикновените войници - 12 хиляди.

След това самият Мир-Гази пожела да участва във войната и се приближи с Газан до Джун-Кала, на който тогава бях управител. А сардарят отиде в града направо от Дебър и не можа да вземе със себе си шереджирите. Очакваше да превземе града с внезапен набег, както му беше обичаят, но Маркас нападна околностите без разрешение и в сляпа ярост започна да ги изгаря, което разтревожи всички и ни предупреди за атаката. Когато Газан се приближи, всички бяха готови да се бият до смърт, тъй като не можеше да се очаква милост от курсыбаите. За грешка сардарът изпрати Маркас да превземе някои порти, а самият той стоеше на разстояние с шапка и наблюдаваше. Моята милиция обаче победи бия, но се увлече в преследването и изведнъж се натъкна на курсибай. Веднага се втурнаха обратно, но успяха да избягат само до манастира близо до крепостта и се скриха зад оградата му. Газан каза на Маркас да напълни оградата с дърва и да я подпали. От оградата целият манастир се вдигна. Хората започнаха да бягат в ужас, но kursybays не пощадиха никого. Общо 2000 юнца са изгорени и убити там.
164
165

Спасен е само един монах, Ас-Азим, който е бил в мазето на затвора за разпространение на някаква ерес. Гледахме в пълно безсилие смъртта на цялата ни армия и много от моите хора вече рецитираха молитвата за мъртвите. Но атака нямаше. Прекарахме цялата нощ на стените и рано сутринта Ас-Азим дойде при мен с шокиращата новина, че през нощта шапката внезапно е заминала за държавата. Не повярвахме и си помислих, че това е поредният номер на Газан, но няколко смелчаци, които напуснаха крепостта, потвърдиха истинността на новината. По-късно научих, че причината за това заминаване е новината за нападението на Мерген над Башкорт.

Кан знаеше, че Мерген никога не би дръзнал да атакува държавата сам и правилно разбра, че татарите го следват.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бутон за връщане в началото
bg_BG