Китаби Шейх-Гали

Китаби Шейх-Гали. Глава 2. Как армията на Алаши побеждава Казан

зназрява нов сблъсък с Москва, която изисква да й даде три западни ила заедно с Казан. Кул-Ашраф, осъзнавайки, че Силата може да отблъсне следващото нашествие на неверниците само с помощта на всичките си сили, се обърна към Исмаил с предложение да сключи мир в замяна на удвояване на казанската данък към ногайците. Злият Улубий отказал и сеид-емирът, ужасно го проклел, се обърнал за помощ към Крим. Кан Кул-Ашраф предложи на кримския хан да атакува Исмаил и по този начин да го принуди да излезе от войната с държавата, но той отказа и вместо това направи ненужен набег в руските покрайнини. В резултат на това сеид-емирът не успя да освободи силите на източните провинции на България, за да помогне на Казан, а Ядкар трябваше само да изрече горчиви думи: „Наистина, чрез действията на ногайския улубий, Всемогъщият показва какво до каква степен хората могат да станат глупави и подли. Разбира се, човек може да се опита да проточи времето с преговори в очакване на щастлив случай, но самите неверници го направиха невъзможно.

Един от техните отряди, воден от Себеркай, нападнал кораба на Бу-Юрган по време на пътуването му от Казан до Болгар. Мохамед-яр, който оглавяваше братството Ел-Хум, искаше да посети Ихван и да се помоли на Всевишния за спасението на държавата, но внезапно беше заловен от разбойници и безмилостно посечен по заповед на Себеркай. Скоро Себеркай и хората му бяха хванати и главите им бяха поставени на копия, прикрепени към върха на стената на Казан Булак, но това не можеше да утеши Кул-Ашраф, който беше изпаднал в ступор ...

През лятото на 1552 г. Алаша се премества в Казан със 100 хиляди пехотинци, 20 хиляди моряци и 80 хиляди конници. От ездачите 50 хиляди бяха татари, а 10 хиляди бяха мишарските българи на Шах-Гали. Алаша, недоверчив на хан-керманските българи и Улугбек, ги задържа зад войските си и ги използва само за да предотврати отстъплението на своите руски войници. В Казан имаше 3000 черемшани, 1000 каве и 10 000 жители на града под командването на Мохамед Бахадир. Новината за безпрецедентна заплаха върна Кул-Ашраф към живота...

За операции срещу неверниците извън града и възможното изтегляне на казанския алай от града, сеид-емирът успя да разпредели 6 хиляди ярчали, чалин, ар и лаиш казанки и казаци и 2 хиляди мамиш-бирдеевски чирмиш, водени от Бек Япанча. Освен това 2 хиляди чирмиши, водени от самия Мамиш-Бирде, действаха на Кара-Идел между Сундир и Чуртан. Останалите се биеха срещу Учкуите и новите ногайци на Исмаил...
299

На всички беше ясно, че Казан е обречен. Но Кан Кул-Ашраф, който искаше да „продаде града на по-висока цена“ на неверниците в името на спасяването на източната част на държавата, сам пристигна в столицата и укрепи смелостта на нейните защитници с личен пример ...

Първият отряд руснаци след прехода при Чуртан беше посрещнат от Чирмиш от Мамиш-Бирде, но след упорита битка успя да превземе прехода. Вторият отряд неверници превзе Биш-Балта с щурм и безмилостно изгори този красив външен балик на Казан. Третият отряд руснаци превзе Ташаяк и балик Кураиш. Четвъртият отряд неверници довлече лодки до Кабан-кул и бяха нападнати от балик Касим. Нашите и тук се бият отчаяно, но след коварния преход на Камай-Мурза на страната на руснаците положението става безнадеждно и българите напускат този последен външен балик. Само след тези битки, които продължиха три дни и три нощи и струваха на неверниците 15 хиляди убити, Алаша рискува да пресече Кара-Идел с основната си армия и да обсади Казан ... И бек Мохамед-Бахадир пише в писмото си-доклад до сеид Хусейн, че балинският улубий разполага с 300 оръдия, от които 120 са излети от майстори Ал-ман и са предназначени да разбият крепостните стени. Сто оръдия бяха поставени от урусите срещу стената на Арск и 20 срещу портите на Исбел и стреляха по тях непрекъснато в продължение на 45 дни. Нашите се опитаха да предотвратят това чрез излети и атаки от гората Ар. Тогава руснаците направиха две огромни дървени кули и от тях започнаха да стрелят по българите в близост до Арската и Исбелската долна кула. Освен това 80 000 неверници, от които 30 000 татари, се преместиха в гората Ар срещу Япанчи. Япанча започна да отстъпва, изтощавайки врага с битки при прорезите и крепостите. И така, през Змийското дере в Арската гора, за което паднаха 300 борци за вярата, врагът премина през телата на 3 хиляди свои войници. За Улуг-Катау и крепостта Биектау, в която падат 500 муджахидини, неверниците плащат с живота си 3000 руснаци и 2000 татари. Тридневна обсада и поражението на Ечке-Казан, където те измъчват ... 2 хиляди милиции и 1200 япанчи казаци, струват на руските губернатори 4 хиляди балини и 6 хиляди татари ... И Галикай помогна на враговете, защото вярваше Фалшивото обещание на Алаши да предостави правата на субаши на всички игенчи. Вярно е, че когато неверниците се опитаха да превземат Шаймардан, той не отиде с тях и Янчура, след като загуби 900 от своите казаци, успя да отвърне на удара и да унищожи 2 хиляди руснаци и 4 хиляди татари ... След като почиваше в Галикай в Арча , урусите отишли в Джури и превзели тази крепост . В него паднаха 400 опълченци и 100 япанчи, а врагът загуби 2 хиляди руснаци и 2 хиляди татари. Оттук болярите, мислейки, че пътят към Чали е свободен, се преместиха в Шали балик, но когато беше превзет, загубиха хиляда руснаци и 4 хиляди татари и предпочетоха да се върнат през Лаиш ... Кашанското опълчение, ядосани на татарите, че избиха всички жители на Шали, те ги устроиха от засада на почивка и откраднаха всичките им коне, а когато мурзите се втурнаха към руския лагер, те ги убиха от засади в горските гъсталаци. Уплашени от смъртта на служещите кипчаци, неверниците бързаха да пресекат река Миша, а Япанча с милициите успя да убие 15 хиляди неверници тук, губейки 1900 свои ... Болярите успяха да превземат Лаиш, но след това им останаха само 20 хиляди войници и главният им управител каза: „Сега можете спокойно да се върнете, защото останахме без армия и никой няма да ни упрекне, че отстъпваме. Япанча, на когото останаха 3 хиляди казаци, последва неверниците и отново застана зад гората Арск в очакване на възможното излизане на алените от столицата ...
300

Междувременно казанците направиха набег и разбиха и двете кули, а от едната свалиха всички оръдия и ги обърнаха към неверниците. Въпреки това руснаците успяват да пробият част от стената на посочените места с изстрели от алманските оръдия, макар и с цената на загубата на 20 000 свои. Алаши има още 100 хиляди войници. Сойбк от хиляди от тях той хвърли в пролуката при кулата Арская, а 10 хиляди - в tfol близо до долната кула Исбел. Други 10 000 се изкачиха по стената на други места, за да отвлекат вниманието на защитниците от пробивите, и всички бяха лесно убити. При една от портите на Мир-Галиевски, с помощта на големи оръдия, нашите легнаха - наравно със стената - 3 хиляди неверници, водени от техния болярин Иджим-Тюрай ... Със загубата на 10 хиляди войници при Айдар-мунча, където нашите направиха нещо като малка крепост и отчаяно се защитаваха, руснаците успяха да се приближат до Шах-ри Газан и да започнат щурма на Богълтау. Нашите Йорти в Бухара се биеха до последната възможност и едва след като всички боеприпаси бяха изразходвани, те се оттеглиха през подземните проходи зад Саиновския ров. Тогава Кан Ядкар Кул-Ашраф, въпреки протестите на сардара Мохамед-Бахадир, отиде в джамията Мохамед-Алам, която хората често наричаха неговото име, и призова всички да стоят тук безмилостно ... Тогава руснаците пробиха от страна на Горната кула Исбел и се стремят да се обединят със своите, напредвайки от Бухара Йорта. Но сеид-емирът показа твърдост и отблъсна врага от джамията, след което нашите прогониха врага от Горната Исбелска кула и принудиха неверниците да избягат ужасени от града. Като видя какво става, Алаша се качи на коня си и се канеше да избяга от Казан. Само брат му не се учуди. Той заповяда на най-добрия отряд на балинците, охраняващ Урус улубий, незабавно да влезе в града през пропастта Ар и да победи армията на сеид-емира Кул-Ашраф. Този отряд отново си проправи път към джамията Мохамед-Алам, което насърчи бегълците и ги принуди да се втурнат отново да щурмуват града ...
301

Началникът на ногайската гвардия на Улугбок Ядкара Зейнеш трепереше и внезапно се оттегли с триста свои кипчаци зад джамията. Тогава Мохамед (Ахмед)-Бахадир беше зает с отблъскването на настъплението на неверниците към Горната Исбелска кула и всички воини, шакирди и мудариси около Кул-Ашраф Кан вече бяха убити. Възползвайки се от това, урусите пробиха до сеид-емира и един от тях го удари с тежко копие ... Нашите хора изкрещяха от ужас. Мохамед Бахадир успя да грабне умиращия владетел на държавата от тълпата неверници с тигрово хвърляне и да го отнесе в джамията на Хан. След като дойде на себе си, сеид-емирът попита за състоянието на нещата. След като научи за пробива на урусите отвъд рова Тазик, той нареди на сардара да изтегли алай от града и да тръгне за Корим-Чали като част от армията на Япанчи. Самият той, въпреки молбите на Ахмед-Бахадир, остана да умре в джамията заедно с оцелелите жители, събрани там, и предаде властта на сина си Хусейн... Исбелски и издигна зелени знамена над най-високите кули. Загубил 500 бойци, сардарът повел Лю-Дей към Козята поляна. Япанча, по негов сигнал, веднага пристигна там дори преди него и успя да стъпче десния лагер на киняз Курбат и 4000 чуваши, които решиха да попречат на връзката. След като включи отряда на Ахмед-Бахадир в своята армия, Япанча отиде в Чалам ...

След нападението в Алаши остават 64 000 войници. Ядосан от загубите, Улубий заповядва на хората си да не щадят никого. Всички джамии на града бяха опръскани с кръвта на старци, жени и деца, потърсили там закрила. От джамията Мохамед-Алам балинците и слугуващите татари извадиха хиляди връзки с книги и ги изгориха. Моджарските българи, които влязоха в Казан от Шах-Гали след превземането на столицата, онемяха при вида на това. Като се опомниха, те се втурнаха право в огньовете и, изгаряйки се, грабнаха от тях няколко свещени книги ...

От всички жители, чийто брой надхвърляше 65 хиляди, 500 кара-мюсюлмани и мюсюлмани останаха живи - и то само защото Шах-Гали ги поиска. Тези нещастници били отведени в манастири, където неколцина били принудени да приемат християнството, а останалите, които останали верни на правата вяра - предимно жени и деца, били безмилостно умъртвени от глад или удавени.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бутон за връщане в началото
bg_BG