Китаби Шейх-Гали. Глава 3

ОТeid Khusain беше ядосан от зверствата на неверниците в Казан, но тогава не можа да направи нищо, защото Галикай и крадците от Алат помогнаха на руснаците. Алаша, използвайки тази подкрепа, успя да се върне в Москва с 50 хиляди войници, а останалите остави в Казан и Чуртан. Той не изпълни обещанието си и служителите му започнаха да изтръгват игенчеите не по-зле от уланите и мурзите. Тогава Галикай признава властта на Държавата, убива балинските бирници и се обединява с Янчура за война с Москва. Мамиш-Бир-де незабавно обсажда Чуртан. Сеид веднага изпрати Сари-Бахадир, сина на Аталик, да помогне на Янчура, а Ахмедг Бахадир да се присъедини към Мамиш-Бирде. Болярите излязоха срещу нашите и от Казан, и от Чуртан, като се похвалиха, че отиват на весел лов. Затова тази война е наречена Ловна война. Янчура се престори, че се оттегля към Биектау, където довърши 800 руснаци и 1200 „бетлски татари“, които го преследваха. Мамиш-Бирде и Мохамед-Бахадир също се оттеглиха от Чуртан към Симбир и лесно довършиха 1500 балини, 2000 алатски крадци и 3000 чуваши, които се втурнаха след тях. Алаша, след като получи вест за това, беше ужасен и искаше да изтегли остатъците от войските си от Казан и Чуртан, но един от съветниците му го възпря да направи това с думите: „Ти обеща на християнските богове да изтребиш всички българи, последните и дайте земите им на болярите и обикновените воини и сега не можете да се оттеглите, без да си навлечете проклятието на нашите богове и гнева на нашите воини.

Тогава Алаша изпратил голяма армия на българите и тя воювала до 1554 г., унищожавайки всичко по пътя си. И Галикай, и Янчура паднали в битката срещу неверниците. Тогава Улубий оставил гарнизоните си в превзетите градове Казан и Арск, но те били убити след напускането на армията от игенчеите, водени от помощника на Галикай Таш-Мохамед. И той беше един от шакирите на Ядкар и по чудо оцеля в битката край медресето. Навсякъде носеше парче камък от стената на джамията "Мохамед-Алам" и когато се молеше преди битката, го слагаше до себе си ...

И един от нашите предатели, Шамай, беглецът казак Япанчи, се биеше за урусите. Той беше водач на неверниците, когато тръгнаха срещу Ян-чура и Галикай. Таш-Мохамед проследи предателя и като го хвана с юнашките си ръце, го разкъса като дете. Той имаше 10 000 отчаяни смели мъже, но втората армия на Алаши от 20 000 руснаци и 40 000 татари все пак го изхвърли от Ечке-Казан. Урусите, ужасно уплашени от Таш-Мохамед, отказаха да останат в превзетите градове и тогава болярите поставиха алатски крадци и слугуващи татари в балики. Тези, неверниците, вярваха, че ще получат българските земи от руснаците за това, но муджахидините на Таш-Мохамед отново дойдоха и веднага ги довършиха. Две хиляди оцелели алати дори се зарадваха на това, защото очакваха да присвоят земите на убитите мурзи. Когато третата армия на неверниците отново изхвърли Таш-Мохамед от Ечке-Казан, тези "бетлски татари" се заселиха в превзетите градове на Арск и започнаха да изпълват областта със своите безчинства. Муджахидините убиха хиляда от тях, а друг беше заклан от самите игенчеи. Такъв беше жалкият край на крадците от Алат... И добрите приятели на Таш-Мохамед казаха, че няма да бъдат повече игенчи, докато не убият сто хиляди врагове. На въпроса защо е така, те отговориха: „През зимата на 1553 г. неверниците изгониха сто хиляди мюсюлмани - предимно старци, жени и деца - в дива гора и ги замразиха там. Виждали сме телата на нещастните и сърцата ни няма да се размразят, докато враговете не се задавят в потоците от собствената си кръв.
302
303

Четвъртата армия на Алаши отново нокаутира Таш-Мохамед от Арски ил и той се оттегля към Кашан. Сеид-емир Хусан обяви своите муджахидини за свои казаци и изпрати 2300 ногайци на Бий Юсуф, които бяха дошли на негова служба, в Мамиш-Бирда със заповед да обявят техния бий за нов казански улугбек. Бек смело се приближи до столицата и предвид това провъзгласи бия за улугбек. Когато научи за това, Алаша изпадна в пълна лудост и нареди на петата си армия от 15 000 руски и 35 000 татарски кипчаци да превземат Чали. Таш-Мохамед издържа в Кашан до последната възможност и се отказа от балика едва след като му останаха само хиляда войници. С тях той отиде в Challi, а Seid-Emir Khusain нареди на всички да напуснат през Yar Challi. в Уфа. Таш-Мохамед остава да защитава столицата и след седмица битки през нощта тайно я напуска с 200 свои. Татарите се втурнаха след него, но при Яр Чалс бяха нападнати от ярчали и агидели, които се притекоха на помощ и посечеха до един човек. Когато урусите се приближиха, много жители на Ярчали не заминаха за Уфа, а останаха да защитават своя балик. Болярите надхитрили защитниците, като наредили на своя ногайски бий да влезе в града. Когато урусите симулираха отстъпление, той се появи на палисадата и се престори на наемен сеид-емир - и наистина беше брат на казанския Улугбек. Нашите повярваха и отвориха портите, което позволи на ногайците да ги превземат и да пуснат през тях руснаците. Хората от Ярчали се втурнаха през стената в полето, но се удавиха в снега и бързо бяха настигнати. Доволни от този изход на делото, болярите изпратиха затворниците на строежа на руска крепост на мястото на разрушения Лаиш балик.

След това шестата армия на Алаши нахлу в района на Мамиш-Бирде. Кипчаците на Маджит се биеха бавно, а субашите и чирмишите, раздразнени от извънредните такси за издръжката на наемниците, ги взеха и изгониха ... Стъпка по стъпка Урусът натисна бека и не го остави на мира, докато накрая той прекоси Кара-Идел и не отиде в Симбир. Алтиш Нарик, надявайки се, че чрез раболепие към руснаците ще ги задържи под властта си, коварно залови Мамиш-Бирде и го предаде на неверниците. Болярите му обещали помощ срещу войските на сеид-емира на България, но го измамили. Когато Мохамед-Бахадир се приближи до Симбир, болярите, които бяха близо до него, умишлено се оттеглиха в полето и позволиха на Черемшаните да превземат и унищожат града. Мохамед, след поражението на Симбир, лекомислено продължи напред, без да разузнава района, и попадна в засада на болярина. Вярно, повечето от черемшите успяха да избягат, но сардарът им беше заловен ...
304

Тогава Алаша вече планира война с Артан Алманци, за да получи плячка, която не получи в Казан. Съветникът на Улубий се опита да го убеди да изчака и да довърши държавата, но той, разпален от историите на посланици и дезертьори за слабостта и богатството на Артан, забрави за всичко. По заповед на Алаши посланикът Шах-Гали пътува до Уфа и предлага на сеид-емира мир с Москва в замяна на благословия за участието на българските бекове във войната с Артан на страната на руснаците и плащане на данък в зърно, добитък и кожи. Хюсеин се съгласи. Ловната война приключи и 10 хиляди българи, водени от освободените Мамиш-Бирде и Ахмед-Бахадир, се преместиха в Артан като част от армията на Шах-Гали.