Китаби Шейх-Гали. Глава 4

ПСлед първите успехи във войната с алманците Балинец заповядва на казанските управители да довършат останалите български бекове. Те поканиха в Казан беки и казаци, които искаха да получат земя в руската част на държавата или имаха претенции към Москва. Когато бековете и казаците влязоха в Казан, те бяха поставени в Кураишевския балик и на сутринта всички бяха изклани, докато спят. Сред загиналите беше Агидел Улугбек, син на Алмат Еней-бек ...

В Артан нашите се биеха толкова храбро, че получиха много награди от Московския улубий. А Ахмед-Бахадир, който залови Алманския бек, беше отзован в Москва с 5 хиляди свои собствени през 1569 г., за да защити самия Алаши от болярите, които се разбунтуваха срещу него. Сеид-емир Хусейн беше силно възмутен от това и нареди на сардара да се върне в държавата, но Улубий го убеди да остане в замяна на огромна заплата. През 1570 г. корпусът на Мохамед Бахадир участва в кампанията срещу Галидж и побеждава този град като отмъщение за участието на галиджиите в превземането на Казан. На връщане сардарът научил за намерението на улубията да убие армията му и избягал в държавата през Хан-Керман. Местните боляри не посмяха да попречат на преминаването му. От моджарските българи той научил, че Сююмбика, която станала по-млада жена на Шах-Гали поради нежеланието си да се покръсти, била отровена по заповед на Алаша от своите татарски слуги. Още по-рано самият Шах-Гали беше отровен. И ханът, и съпругата му били отровени, защото Алаша се страхувал от преминаването им на служба при сеид-емира на Булгар заедно с моджарските българи и съюзените с тях ногайци. Въпреки това… войната с държавата все пак избухна…
305

През 1569 г. поради невниманието на сеида, който разпуснал армията за празника, руснаците от Чулман внезапно окупирали Уфа. Хюсеин едва успява да избяга от столицата и получава прозвището "Байрам-гази" за лекомислието си. И самата тази война започва да се нарича „Байрам сугышы“. След това Япанча е изпратен в района на Себер-Иштяк на Иштякския ил за помощ и остава там с 500 от своите казаци. Дадена му е титлата тюре на този район, където са живели 12 хиляди наши субаши. По-късно той се отличи във войната с неверниците, които нахлуха в неговия Се-бер, и умря по време на същата битка с тях ... През същата година Хусейн умря и властта премина на сина му Шейх-Гали. Три години той смело се бие с неверниците, но след това е принуден да се оттегли при българите Ногай...

Въпреки това, още през 1579 г. урусите, които се установяват в Уфа с помощта на част от башкортските биеве, преминали на тяхна страна, довеждат съюзниците си до пълно обедняване и ги принуждават в отчаяние да преминат на страната на сина на Хусейн Сеид-Емир Шейх-Гали. Известно време владетелят е живял в Каргали, поради което е получил прозвището "Каргали". Неговата армия, в която освен нашата имаше българи ногайци, себери и киргизи, изгони неверниците от Уфа. Повечето от руснаците бяха убити, но един от техните отряди успя да се оттегли към Чулман в идеален ред и яростно се отбраняваше. Когато нашите затворници бяха попитани какво обяснява такава твърдост, те отговориха, че им е поверена защитата на образа на един от руските богове, който беше особено скъп за Алаши ...

Нашите отново пробиха до Кан, Джукетун, Мир-Галидж, Куш-Урма и Чулман, но сушата от 1583 г. предизвика страшен глад и объркване сред хората. Армията на Алаши отново се премести в държавата, унищожавайки всичко по пътя си.

Мохамед-Бахадир вече беше умрял по това време, иштяк Улуг-бек Ермак, който се отличи във войната с чулманските казаци, падна по време на набег на Джукетун, а от благородните бекове от Шейх-Гали, само синът на Еней -остана бек Беркет. Тогава самият сеид-емир дойде при халите със своята съкровищница и ги призова да застанат под неговото знаме, но те, изтощени от глад и страх от руското клане, му отговориха: „Ние имаме по-важна задача от войната - жътвата на хляба ." Разочарованият сеид започна да се оттегля към Уфа. Башкортските българи също го напуснаха и с него останаха само 50 казаци. В устието на Ик един казак каза на сеида: „О, Кан! Конете са изтощени и ще трябва да оставим тук или златото, или любимите ви книги. Искаш ли да пусна книгите?" Шейх-Гали отговори: „Държавата се нуждае от съкровищницата и ако държавата престане да съществува, тогава защо се нуждаем от злато? Сега книгите ще бъдат по-важни за хората, откъдето те ще могат да черпят сили да запазят своите обичаи и да възстановят държавата. И един дастан на Гали в такъв момент струва повече от всяка хазна. Така че пуснете златото и донесете книгите."

Казаците заровиха всички съкровища на българската хазна в устието на Ик, така че неверниците, които окупираха Уфа, не получиха нищо. Шейх-Гали напусна столицата в късната есен, като каза на 12-те бекове, които останаха с него: „Врагът ни атакува, който заплашва да унищожи целия ни народ в случай на съпротива, а самите хора са напълно изтощени и не са в състояние да постави значителен брой войници. Повечето от бековете, за да запазят притежанията си, позорно се подчиниха на урусите. В този случай нашата съпротива ще бъде безсмислена и ще обрече хората на смърт. Аллах, изглежда, ми оставя едно: доброволното отстраняване от хилядолетното управление на рода ми над българската държава. И аз, както подобава на всички слуги на Всевишния, спокойно и кротко изпълнявам повелята на Великия Тангра и се оттеглям в Киргизстан.”

След тези думи сеидът отслужи молитва и напусна Уфа с казаците си. Тефтерчето му завършва със стихове, посветени на бекове, които предадоха него и държавата:

Dus, dus digenem -
Dus tugel ikensez!
Dus deep uk yergenem -
Бар да doshman ikensez!

И балалар, балалар,
Безден ате ай кал ал ар;
Безден калган малларен
Руслар килеп алалар.

Нарекох ви "мои приятели" -
Ти не беше такъв.
Мислех, че си силен в приятелството.
Оказва се, че ти си врагът.

Деца, деца - след нас
Ще останете в сълзи.
И наследството ще изчезне -
Рус ще го вземе, когато дойде.

306
307

И горчивината от тези думи още е на устните ни... Казват, че след заминаването на сеид-емира неговите 12 верни бекове започнали да се подвизават в разпространението на вярата и заслужили титлата шейхове. Всеки от тях основава медресе, чиито шакири се занимават с пренаписване на редки и полуразрушени книги. Всичко необходимо за съществуването на тези медресета е закупено със средства от заровената хазна. Когато е необходимо, най-боеспособните шакирди се обединяват в отряди и си проправят път през войските на неверниците към устието на Ик. След като взеха необходимото количество злато, те бързо се върнаха в своите аули, където работеха медресета. Благодарение на това стотици книги бяха спасени от унищожение, а нашият народ успя да устои на всички удари на съдбата и отново да се вдигне на свещената война за възстановяване на своята българска държава...

[Забележка: Маджит Мамиш-Бирде и съпругата му, дъщерята на сеида Кул-Ашраф, са родоначалници на нашите славни сеиди Джан-Гали и Джагфар Булгари...]