Китаби Бу-Юрган. Глава 4

AT През 1422 г. емир Би-Омар умира и на българския престол е издигнат синът му от Гайша-хатин Гали-бей, наречен Казанчи. Новият емир не забеляза, че по-голямата част от влиятелните бекове започнаха да се откажат от влиянието на омразния народ на Кипчак, но Ашрафидите разбираха това добре. Самите те, пострадали от кипчаците, се опитаха да спасят българите от данъка на Ордата. Синът на Бек Хусаин, Ябик-Мохамед, дори не позволи да произнесе думата „татарин“ в негово присъствие ... В резултат на такова недоволство старият Хусаин се качи на кон през 1427 г. и унищожи отряд от нови ногайци на Черемшан , който се опита да продължи до пасищата на Кичи-Варма, без да плати такса.Черемшан. Белите ногайци се оплакали на кипчака и сарайският хан наредил на емира да накаже Чалин бек. Гали бей се подчинил и натоварил на главата си срам и голямо нещастие. Когато той заповядва на своите управители да арестуват Хусаин, който вече е смъртно болен, той на свой ред ги изгонва от Черемшан. Мумин, собственикът на района Кашан, който започва да се нарича Лаишевская, подкрепи Хусаин и неговия син Ябик-Мохмед. Когато емирът изпрати отряд на сина на Бек-Дауд Султан в Чали, Мумин блокира пътя му близо до село Тахта. В ожесточена битка Мумин беше убит, но султанът, който получи рана, сметна за добре да се върне. Той се заклел, че ако оцелее, ще кръсти сина си Тахта, а когато оздравял, изпълнил обещанието си. И село Тахта започва да се нарича султан, защото жителите му се гордеят с поражението на хана ...

Научавайки за клането на султана, бек Малмъш побеснява и иска да тръгне на война срещу Гали бей. Но синът на Мумин Мусафир му писа, че това само ще задълбочи разцеплението на държавата и го посъветва да излее гнева си върху неверниците, които отново спряха да плащат данък. Малмиш, учуден на ума на младежа, изпратил сина си Хаджи Баба-бек в Джир. Хаджи Баба-бек принуди Мир-Галиджския окръг да плати данък и го занесе на емира. Гали-бей пък побеснял и му извикал: „Ние не можем да вземем данък от Рус - владението на хана, а ти нахлу в пределите на Кипчак! За това ще те изпратя окован в хамбара!“ Джурите на емира едва успели да грабнат бека и да го оковат в желязо. Султанът завел Хаджи Баба-бек в Сарай. Старият Малмиш намери сили да възседне коня си и, като се помоли в Болгар, отиде да отсече хана. При река Байръш той нападнал султана и в ожесточена схватка изтръгнал от ръцете му малкия му син. В памет на това синът на Хаджи Баба-бек получава името Байраш. И кръсти сина си Урак - името на ногайския бей, убит през 1411 г. от своя прадядо...

230

231

Когато султанът съобщил на емира за престъплението на Малмиш, Гали-бей извикал Казанчи и решил да сложи край на семейството на Исмаилдан, което отдавна им пречело. Усмихнати зловещо - в очакване на подялбата на богатите владения на исмаилданите - Арслан, Кабан и други казански бекове скочиха на седлото и от двореца на емира се отправиха право към Ашит. Те не изненадаха Малмиш, но се оказаха по-силни поради числеността си. В кървава битка Малмиш бил съборен от коня си и се наранил тежко. Синът му го завел в областта Кукмор, където старецът успял да основе град и скоро умрял. Хаджи Баба-бек нарекъл този град на Нукрат-су на баща си - Малмиш. След това разширил владенията си до Урджум и основал град Шем-Мардан, кръстен на дядо си Марджан. След това, когато е построен новият Шем-Мардан, старият е наречен Иске Йорт. И тези земи бяха държавни и местните арери плащаха данъци на емира. Старите хора ми разказаха как Хаджи Баба-бек събрал техните прадядовци в Шем-Мардан и им казал: „Аз съм вашият нов господар. Ще обявя тези, които приемат исляма, за мои казаци и ще наложа данъци за свободното време не по-високи от Ак-Чирмиш, а тези, които упорстват в езичеството, ще превърна в Курмиш. Мнозинството, разбира се, приели исляма, а една четвърт от игенчите. отказа и се превърна в кърмиш. Разбира се, те започнаха да се възмущават с надеждата за помощта на емира, но исмаилданите бяха сурови казанчии и бързо обърнаха бунтовниците. Емирът също се опита да вземе самонадеяния бек, а неговите казанчии успяха да изгорят Шем-Мардан и да тръгнат след бунтовника, който се оттегляше към Малмиш. Но той организира горска засада за цялата глутница близо до село Байлянгар и уби мнозина. Оцелелите в паника галопират без почивка към Арча и отказват да отидат отново при Исмаилданов... А старите хора добавят, че всички приели исляма арци още във второто поколение били забравили езика си и станали българи, защото бекът дал пари и построил във всяко село по две.три джамии с училища за преподаване на вярата и езика на българите. И тогава езичниците, живеещи сред вярващите, забравиха арийските диалекти ...

232

През 1430 г. бекът на Урусите нахлува в Казан, но се изгубва в областта Кукджак и бяга от изтощената си армия заедно с няколко боляри на последните коне. Неверниците - а те бяха 27 хиляди - бяха напълно изтощени по време на скитанията си из горите. Арските чирмиши, когато ги намериха, убиха стотици врагове и без никаква милост, за да спрат да минават през техните гъсталаци. И наистина, балинците ужасно се страхуваха от това време да ходят през тези краища. Само три хиляди неверници се спасили от смъртта и отишли в българските аули, където ги пожалили и изпратили в Казан. Емирът ги продал на дана и вместо благодарност изпратил служители в аулите Субаш в Ал-Ата, за да издирят останалите неверници. Тези със сила и камшици принудили субашите да предадат приютените уруси, които искали да приемат исляма, а емирът продал и тях. Субашките села, които бяха замесени в този случай, Гали-бей нареди да бъдат прехвърлени в категорията на Курмиш и раздадени на Казанчи. Субашите взеха оръжие и в битки с казанчици едната половина от тях защити свободата и земите си, а другата половина беше принудена да напусне аулите си и да се отправи нагоре по реката ...

Дарявайки прекомерно своите казанчии, емирът забрави, че само силата, а не раболепието, ги кара да служат. Уланите, като видяха, че емирът не е много умен и стана изцяло зависим от тях, престанаха да го ценят и да се съобразяват с него. Ашрафидите, чувствайки силата си, решават да поемат властта на държавата под знамето на борбата срещу неверниците Кипчак и Балин в името на възстановяването на единен и свободен от ничие влияние българин. През 1431 г. Ябик-Мохамед се провъзгласява за газия и емир на Болгар, а след това Гали-бей нарежда официално да върне на Казан предишното му име Газан...

През 1436 г., възползвайки се от разделението между кипчаците и ногайците на страната на хан Улуг-Мохамед, Кичи-Ахмед и Саид-Ахмед, емир Ябик-Мохамед изпраща своите посланици при Улуг-Мохамед и получава от него писмо, признаващо независимост на България в замяна на плащане на данък на ногайските и тюркските ханове и издръжката на тюркските ханове с техните мурзи за времето на тяхната служба на България за високата връзка на емирите на България с добрите тюркски земи. Общият размер на данъка не надвишава предишните постоянни плащания на татарите, които бяха много поносими, и Ябик-Мохамед с радост се съгласи с тези условия, за да може българинът да излезе от влиянието на Кипчак. И този сертификат беше много скъп. В края на краищата, според татарския обичай, това, което един хан посочи, не можеше да бъде отменено от друг, което означава, че указът на Улуг-Мохамед, дори ако той беше хан за половин ден, оставаше валиден за всички времена и за всички останали татарски ханове. Поради важността си, той е бил съхраняван в Корим-Чали ... Казват също, че в чест на посланиците, донесли писмото на хана, Ябик-Мохамед уредил толкова луксозен празник, че получил прозвището "Байрам Гази". И баща ми ми каза - „Улуг-Мохамед се съгласи да даде това писмо, защото се нуждаеше от помощта на Булгар“ ... След това същото писмо беше дадено на Булгар и Хам Саид-Ахмед и той получи нашата помощ ..

233

Някои ногайски бекове и ханове бяха враждебни към държавата, но не можаха да направят нищо: българите се засилиха, а кипчаците се разделиха на орди и отслабнаха. Улуг-Мохамед, който се опитваше да си върне саранския трон от Кичи-Ахмед и беше във вражда с него, внезапно напусна степите на Джун-Кала през 1437 г. Ябик-Мохамед веднага го признава за глава (хан) на Кипчак-Ечке-Българския съюз (хан-лък), желаейки да сложи край на Гали-бей с негова помощ и да подчини Кипчак на Булгар. Но киргизкият бек Курайш, потомък на Шонкар-бей, който се ползваше с неограниченото доверие на Улуг-Мохамед, убеди сеид-емира да не започва войни с правоверните, а да сложи край на Гали-бей с други средства.

През 1437 г. Улуг-Мохамед, по искане на Курайш, поискал войници от 1 Али бей да тръгнат към Москва, която се разбунтувала срещу него. Гали-бей не можа да изпрати никого, защото неговите Казанчи отказаха да отидат на война, но Ябик-Мохамед изпрати сина си Габдел-Мумин с казаците на сина на Буртас Шали ... Бедният Буртас, заедно с Хамид-Батир, се осмели да възрази срещу клането на Малмиш и когато емирът ги покани и двамата при себе си, той небрежно отиде при него и беше заловен от него и екзекутиран. След това Шали напусна Хамид-Батир за Ябик-Мохамед и от този момент нататък представители на неговия клан Амиров служат на Ашрафидите. Емирът го назначава за сардар на казашкия окръг, който се намира между реките Миша и Агидел и се нарича Шали Ашняк - все пак основателят на неговия род Амир-Субаш е вожд на сабанското племе Ашняк или Азнак. А главният балик на областта се казвал Ашняк. Скоро старецът Шали отстъпи поста сардар на сина си Кичи-Амир, а самият той се оттегли и построи балик Шали за себе си в областта.А в Курмишите дядото на Шали Гараф имаше 500 затворници, взети от него в главния затвор на Ушкуйники. При Шали децата им приемат исляма и започват да се смятат за българи. Сардар ги прехвърли на субаши и те се заселиха на земята, разпределена им в областта - близо до балик Баликли ...

Когато стана необходимо за емир Ябик-Мохамед да общува с Улуг-Мохамед, той реши да вземе титлата сеид-емир... която е по-висока от всички други земни титли... А титлата "сеид" се притежаваше в Волгар от потомците на Свети Мохамед-Гали бине Мирхуджа: синът му Мир-Гали, който умря в Казан, синът на Мир-Гали Ядкар, който избяга от града по време на поражението на Казан в селото си и като знак за осъждане на това, не влезе повече в него, синът на Ядкар Раджап, който запази руините на Нур-Сувар и умря близо до тях, синът на Раджапа Исбел-Худжа, който пътува с посолството на Махмуд ибн Гали до Миср и също почина в Казан, синовете на Исбел-Худжи Хаммад и Хусейн. Хамад едва успя да избяга в Черемшан от Великия Болгар, когато неверниците на Идегея нахлуха в него и синовете му умряха там с гази с мечове в ръце. Хусейн, след смъртта на съпругата си Чекер-би, дъщерята на търговеца Салих, отиде в Башкорт и умря там в уединение без деца ... Хамад издигна мавзолей над гроба си, който хората погрешно започнаха да наричат "Тюрбе" Кул Гали“. Той, както ми каза чичо ми, нямаше синове, а дъщеря му, благочестивата Емряч-би - майката на Хусейн Ашраф - беше омъжена за Чали-Мохамед. Затова Сеид Хамад, когато почувства края на срока, определен му от Всемогъщия, реши да го благослови да приеме титлата Сеид Хюсеин. Но Хусейн отказал в полза на новородения си син Ябик-Мохамед и свети Хаммад нарекъл бебето Сеид от Булгар...

Ябик-Мохамед известно време не смееше открито да се нарече сеид, но тогава дойде моментът - и той се посочи с тази титла в писмо до Улуг-Мохамед ...

За тази подкрепа Улуг-Мохамед изпраща писмо до Ябик-Мохамед, в което признава сеида за владетел на целия Ечке Булгар, при условие че ханът и неговите потомци се хранят в Казан. Това писмо се пазело в Ечке-Казан… Курейшите уведомили Казан за решението на хана и казанчиите предпочели да свалят Гали-бей със собствените си ръце и да признаят властта на сеид-емира…

Малкият син на Ябик-Мохамед Габдел-Мумин, наречен така в памет на сина на Салман Мумин, оправда възложените му задължения. Когато в битката с балинците на Нерле-су дори киргизите се околихнаха и избягаха, той остана в редиците на казаците на Шали и това ги подтикна към постоянство в борбата срещу неверниците. Казаците издържаха, докато Курайш не върна киргизите на бойното поле и след това заедно с тях победиха московците и заловиха техния бек. Чичо ми разказа, че Габдел-Мумин пръв грабнал юздата на коня на бека на неверниците, но след това го предал на препускащите курейши с думите: „Бек! Вие заслужавате тази победа!" […]

Но тогава братът на хан Кара-Якуб, алчен за пари, заедно със синовете на хан Якуб и Касим, вдигнаха бунт срещу Улуг-Мохамед. Бунтовникът превзе Казан и уби Улуг-Мохамед, който пристигна тук - по заповед на сеид-емира. Тогава Кара-Якуб, след като освободи пленения руски улуби, който изнемогваше тук, се премести с него в Курмиш. Курайш и третият син на Улуг-Мохамед Махмуд-тек бяха шокирани от това предателство и предателство. В Курмиш се проведе битка между тях и злодея. В разгара на битката при Кара-

234

235

Якуб се втурна към Махмудтек с нож, но той победи чичо си със смъртоносни удари на собствения си кинжал и отпътува към Симбир при Хамид-Батир с Кураиш и хиляда верни киргизи. Габдел-Мумин веднага пристигна тук и всички се съгласиха хан Махмудтек и хората му да влязат в служба на сеид-емира ... Отначало Ябик-Мохамед инструктира хана да превземе Казан, тъй като Гали-бей беше освободен от Кара -Якуб и отново пое властта. Синът на Хамид-Батир Юсуф и синът на Данил Аули веднага потеглят заедно с Махмудтек и Курайш към Казан. Майсторът на оръдията в града тогава бил синът на Раил, Урум-Мохамед, а артилеристите били оглавявани от сина на Урум-Мохамед Мамли. Когато Юсуф наближи града, те удариха оръдията и изляха вода върху барут, за да не се пролее кръвта на българите по тяхна вина. За това ми разказа Байгара, синът на Биктимер, внукът на Мамли. Каза ми също, че Биктимер дълго време нямал синове и в отчаянието си взел Мариам за жена и осиновил нейните синове Будиш и Пан. За това добро дело Всевишният го възнаградил и първата му жена родила след година сина му Байгара. Биктимер научи Байгара, Будиш и Пан на занаята си и заедно направиха три огромни оръдия с гюлда в пояса на мъж. Когато започнаха да стрелят, неверниците се втурнаха в ужас от стените на Казан ...

И от Чали самият сеид-емир Ябик-Мохамед се премества във владенията на Гали-бей с казаците на Шали. Стигнали до владенията на съседа на Хаджи Баба-бек Казанчи Тимершах, когото само исмаилданите изстрадали край себе си заради неучастието му в междуособиците. Радвайки се на уважението на всички Казанчи, Тимершах им заповяда да се съберат в Новая Арча, центъра на Казанчийския квартал. Когато това било направено, сеидът обявил желанието си да обедини българите под своя власт и да освободи държавата от влиянието на Кипчак. На това Хаджи Баба-бек, Мусафир и Тимершах отговориха, че ще позволят това, ако сеид-емирът гарантира неприкосновеността на техните права. Ябик-Мохамед веднага написа писмо, в което заявява, че ще уважава правата на Казанчи и те отидоха в Казан заедно с Шали през Ечке-Казан, чиято калга се наричаше Ар-Кала (Арча-Балик). В крепостта Биектау Габдел-Мумин и Махмудтек вече ги чакаха, след като преминаха тук от страната на планината през Болгар и Лаиш. Заедно те се приближили до Казан и Габдел-Мумин предложил на казанците на следващата сутрин да предадат града и заплашил в противен случай със страшна атака. В Казан били Якуб с 500 киргизи и ногайският бий Килдибек с 2500 конника. Но тазикбашите, като видели, че Гали бей не е подкрепен от никого в държавата, се свързали с Габдел-Мумин и пуснали хората му в града. Якуб се затвори с Гали бей в Югари Керман, а Килдибек в Бухарския двор. Но когато страхливият Якуб се предаде на Габдел-Мумин и му предаде Гали-бей в замяна на свободен изход от града, Килдибек избяга в ужас. Нашите се втурнаха след тях, биеха безмилостно татарите и ги хвърляха от скалата. Само 300 от тях, заедно с бея, са спасени благодарение на застъпничеството на Юсуф, който току-що е пристигнал пред Ногайската порта. Когато нашите хора бяха разсеяни от този въпрос, Гали-бей взе наум да избяга в бъркотията, но Шали го настигна и поведе коня му за юздата. Внезапно емирът го намушкал с кама, а сардарът, вече окървавен, му отговорил по същия начин и го убил. Синът на Шали Амир заведе баща си в крепостта Шали. Когато на връщане сеид-емирът се отби да попита за здравето на своя сардар, той получи следния отговор от Амир: „Баща, слава на Аллах, спокойно се сбогува със смъртния живот, защото отмъсти за баща си“ ...

236