Китаби Шейх-Гали. Глава 1

И При това ръкописът на Шейх Бу-Юрган, който беше в ръцете ми, се прекъсва и за това, което се случи след това, намерих следния запис в Шейх-Гали Китаби:

Веднага след като черемшаните напуснаха Казан, Бибарис влезе в него, а след това и алатите, водени от Мамет. Емирът искаше да се свърже с руснаците, но Мамиш-Бирде победи балинците близо до Чуртан и не им даде възможност да се приближат до столицата. Тогава разтревоженият Ма-мет убеди Бибарис на своя страна, като му даде дъщеря си ... След като станаха господари на Казан, крадците на Алат се заеха да екзекутират Сююмбика. Искаха първо да й отрежат носа и ушите, а после и главата. Алаша, който брутално екзекутира Куча-ка, ги тласна към това ... Улан падна в ръцете му случайно. Сеид Кул-Ашраф изпрати Кучак в Башкорт, за да отвоюва тази провинция от Бий Исмаил. Но по пътя внезапно е нападнат от руснаците, които вървят към Чали, за да заловят сеида. Кучак се биеше отчаяно и беше заловен вече ранен и изтощен ... Кан Кул-Ашраф не можа да помогне на своя юлдаш, но успя да предотврати екзекуцията на любимия си. След като срещна обичайния отказ на казаците да дойдат на помощ на Казан, сеидът предложи на Мохамед да го защити само по пътя и лично препусна към столицата. Бахадир нямаше друг избор, освен да го последва с 2000 отчаяни ярчали и башкорти. Никой не посмя да блокира пътя им и в Казан те бяха сърдечно посрещнати от Мамиш-Бирде. След като каза на Мамет, че няма да вземе града със сила, Кул-Ашраф окупира Сеид Двор. Емирът трябваше да се предаде и да се премести в двора на хана. Ислам Нарик и синът на Утяш Чапкън разделиха силите на двамата Ашрафиди в града, което направи възможно избягването на сблъсъци ...

Ядкар, едва се установявайки, веднага обяви условията за общо помирение: Сююмбика и нейният син бяха дадени на Алаша и в Хан-Керман станаха по-младата съпруга на Шах-Гали; Шах-Гали е назначен за улугбек на Казанския ил, а Мамет е провъзгласен за сеид на Казан и Арча-Кала; На руснаците е позволено да държат отряд от 500 души в двора на Чирмиш, за да наблюдават поведението на Шах-Гали. Тези условия бяха от полза за Ядкар, защото те позволиха на мъжете да спасят Сююмбика, да насочат гнева си за нейния срам върху Алаша и Мамет и да намерят подкрепа в Казан в лицето на Шах-Гали, който тайно му служи. Емирът, усетил това, се противопоставил, но сеидът тайно съобщил условията си на Шах-Гали и с негова помощ убедил руснаците да ги приемат. Мамет не посмя да противоречи на Балин и беше принуден да се съгласи. С всичко това, в преговорите с урусите, Кул-Ашраф поиска да прочистят частта от страната на планината, която бяха превзели, но Мамет не го подкрепи и се появи пред всички в непривлекателния вид на пълен предател и приятел на неверниците ...
296

Когато „бетлеските татари“ извеждат Сююмбика от Казан за екстрадиране на руснаците, Бу-Юрган, отчаян, събира обикновени граждани и се втурва с тях, за да я залови отново. В последвалата схватка са убити няколко мурзи, но казанчиите все пак успяват да разпръснат хората и да заловят Мохамедяр. Моллата прекара известно време в зиндана на ханския двор... Щом Сююмбика беше изведен от града, менла Кул-Ашраф, изпълнявайки споразумение с бековете, също напусна Шахри Газан и застана в Касим балик. Тук той остана до момента, в който влезе Шах-Гали. Казан и след това се върна в Чали. Следвайки неговите указания, казанският улугбек изпрати някои водачи на алатите в Москва под прикритието на посланици, а други събра на своя пир и ги посече с помощта на Мамиш-Бирде, руснаци и неговите мишарски българи. Тогава той - също по заповед на Кан Кул-Ашраф - също екзекутира Мамет, който дойде при него с цел да го арестува, и постави Бу-Юрган на негово място. Избухна ожесточена война с крадците на Алат, в която Улугбек започна ясно да печели надмощие. През 1552 г. изплашените бетлски татари се обръщат към Алаша с предложение да свалят Шах-Гали от позицията на Улугбек в замяна на помощ при завземането на държавата. Доволен от това, балинският улуби незабавно нареди на Шах-Гали да предаде Казан на руската армия и да се върне да служи в Хан-Керман, заплашвайки да изтегли руския отряд от Казан, ако откаже. Улугбек беше обиден до дълбините на душата си от наглите искания на Алаши и той предаде на кан на Булгар Кул-Ашраф, че ако черемшански отряд пристигне в Казан, той веднага ще го пусне в града и открито ще премине на негова служба. Сеид-емир Кул-Ашраф обаче не можа да помогне по никакъв начин на добрия Шах-Гали: всичките му сили бяха хвърлени във войната с новите ногайци на Исмаил, Янчур охраняваше Черемшан от север, от страната на Колин, а Мамиш -Бирде воюва с алатските татари, сърби и чуртани. Тогава улугбекът неволно се съгласи да се върне на руска служба, но в отмъщение на Алаша избяга от Казан внезапно и преди пристигането на армията на неверниците...
297

Тюмен стана собственик на цял Казан, чиято власт беше осигурена от хиляда кавезци. Във външните балици на столицата бяха разположени отряди на бековете на Ислям Нарик и Чапкън. Тогава и тазикбашът, и бековете предполагат, че сеид-емирът няма да може да им помогне поради войната на Ногай. Следователно всички те неволно се подчиниха на лидера на крадците от Алат Бек Худайкул, който пое делата на Мамет и се опита да присъедини държавата към московския бейлик в замяна на правото да живеят според собствените си закони и според авторитет на собствените си улани. С разрешението на Худайкул руската армия се премести в Казан, но самият бек не посмя да бъде в този въпрос и повери предаването на столицата на Чапкин. За щастие, след ужасно пиянство в Чуртан в чест на влизането в Казан, армията на неверниците се придвижва много бавно и отначало само 200 руснаци, 2 хиляди мишарски българи и 800 шах-галийски татари достигат до града. Бековете ги пуснаха в града, а тазикбашите ги настаниха в кара-мюсюлманския балик ...

Когато основната руска армия се приближи до столицата, шейх Бу-Юрган беше информиран, че отряд на Бек Янчура се приближава към Казан със заповед на Кап Кул-Ашраф да защити града от неверниците. Усещайки заплахата от Казан, Бек Янчур се връща на служба при сеид-емира и по негова заповед завладява Ечке-Казан и се премества в столицата. Бу-Юрган веднага обяви това на хората и ги призова към съпротива. Повечето от кавеите и тълпата преминаха на негова страна. По заповед на Мохамедяр хората затвориха всички порти на Казан и предложиха на заключените противници да преминат на тяхна страна. 50 руски казаци изразиха желание да приемат исляма и да се присъединят към държавната армия, а останалите сложиха оръжие и получиха разрешение да напуснат града. Всички мишарски българи с радост се присъединиха към казанците, а татарите отказаха и бяха безмилостно избити от народа. Оцелява само Мурза Камай с 200 свои, тъй като, за да спаси живота си, той се престори, че е съгласен да служи на сеид-емира. За да увери българите в тяхната преданост към държавата, този мурза дори посече лично седем от своите татари... Труповете на убитите кипчаци бяха изнесени от града на каруци...

Руските воеводи, внезапно изтрезнели, искаха да щурмуват Казан, но пристигналият навреме Янчура с войнствения си вик „Ур, Ур!” смути сърцата им и ги принуди да се оттеглят към Чуртан без бой... Неговите Нукрати успяха тайно да направят няколко кораба, а с настъпването на лятото нашите успяха да прочистят някои от прелезите от неверниците... Ядкар Кул- Ашраф, новият улугбек на Казан Ил, остана в столицата, за да я защити.
298