Гази Барадж Тарихи. Глава 19

AT По това време Отяк и Хан-Тюрай с орда от Балпчеви нахлуха в държавата по Кара-Идел. Kanese и Kioans. Отначало те обсадиха Учел. През нощта Арбат, който обожаваше играта на шатрандж, видя в това загубата си от Отяк. Приемайки това като лоша поличба, на сутринта Улугбек предаде града на брат си. Отяк искаше да пощади Учел, но злонамерените Балинец, заплашвайки да разбият съюза им, настояха да изгорят укрепленията на Югара Керман и Калган на Богилтау. Жителите били преместени в балик Акбикул, заобиколен само от палисада и следователно не можел да бъде крепост.

Дъщерята на Хисам Байгюл-би също е пленена с Арбат и семейството му. Когато съпругата на Анбал, саклапката Услан-би, неспособна да понесе разврата на съпруга си, замина за страната на планината, дъщерята също по същата причина замина за Арбат. Услан-би умира в село Мар-Кавес, а планините по десния бряг на Кара-Идел получават нейното име - Усланау. И тя (гробът стана място за поклонение, защото много хора я смятаха за светица ...

След това съюзниците кацнаха в Болтар и тук се срещнаха с Асо, изпратен срещу тях. Тархан, който бил повикан да тръгне на марш срещу Бслак, за негова радост бил обърнат в другата посока и хвърлил не своята собствена, а наетата конница на сина на Атрак, Хонджак, срещу урусите. Той беше победен и синът на Саричин, сякаш очакваше това, веднага изтича със своя и оцелелия Хонджак към Буляр.

Щом тарханът се появил пред столицата на насапунисан кон и с думи на поражение, суварбашите веднага повикали опълчението и вързали кан. Никой в страната не помисли и не посмя да се застъпи за Анбал, а неговите фаворити и оцелелите от народния гняв Билемчии предпочетоха тихомълком да заминат за Нур-Сувар и Болгар.

Бащата припомни, че синът на Хисам Селим Чалмати - Улугбек Болгар - изпратил на Отяк тайно съобщение. В него той обещава на Джанги да не предава града на урусите и да отваря портите само за него.Самият Отяк, след като научи за свалянето на Анбал, се втурна към Буляр и веднага беше издигнат на трона от Курнай, който се присъедини към него при Нукрат, както и от сина на Саричин Ас, главата на сувархите, Умар и Тархан Тубджак хан Турген.
130
131

Хан-Тюрай, решавайки, че Отяк го е изоставил, в силен гняв ограбва неукрепените Ака-Басар, Хорезм и Ибрагим балик на Болгар и щурмува цитаделата и Баринджар балик. Халматите и баринджарите обаче лесно отбиват атаката на балинците, тъй като урусите не могат да превземат българските градове поради лошо въоръжение и липса на приспособления. Едва когато Отяк отново се явил на Болгара, Хан-Тюрай се успокоил и с готовност се съгласил да замине с половин армия, след като му дал Анбал, дъщеря му Байгюл, Арбат и сина му Азан. Носеше се слух, че те са издадени от самия Отяк, който искал да се отърве от съперниците си. Това се доказва от факта, че Чалмати, който особено раздразни Балиняна, спокойно остана в държавата и всички затворници бяха добре уредени. Хисам става първият балински улан или болярин, а Арбат става управител на Мосхи. Против волята на Байгюл, но с благословията на Анбал, Хан-Туряй я взел за жена. Бика, която страстно обичаше родната си земя, не прости на Балините за поражението, което взех предвид, българските балъци и любимото си имение, където се роди. Същото важи и за чалмати, които в отговор на искането за екстрадиране на пленените уруси предават на балинците обезглавените им тела с по един български ботуш на всяко. Сред урусите само бекове и боляри носеха ботуши и всички веднага разбраха, че емирът напомня на Балийт за позора му край Кисан.

Новият кан незабавно отмени увеличението на данъците и осигури позициите на партиите в Мартюбе. Това веднага успокои хората. Отмъщавайки на казанчиите, които обкръжиха Анбал, канът им нареди, водени от улан Саран, да се преместят в пустинните части на Марданския квартал Мухши и да построят град Мухша и Саран. Беллак получи за това данък от Мухши, три пъти по-висок от предишния от Буртас Арс и сърби. В съседство, на Шир, бяха владенията на куманския хан, син на Боняк Чишма, който служи на Барадж-Чишма при Шамгун и замина за Шир след смъртта на кан. Той беше смятан за смел войн и между него и марданите имаше уважително неписано споразумение да не нападат притежанията си взаимно. Хонджак, който придоби съмнителната репутация на най-известния разбойник в Саклан, беше победен от него и оттогава обикаля горното течение на страната на Шир ...

Съюзът на Кан с Балинец не продължи дълго. Всемогъществото на Хан-Тюраяй разгневи както болярите, така и сина на Риштаули, Кисан бек Халиб. За да свали Balynets, Халиб реши да го тласне срещу държавата и собствения му син. Той убеди амбициозния син на хан-Тюрай Мишдаули да направи победоносна атака срещу държавата и по този начин да получи основата за заемане на трона. Причината за нападението е заповедта на Отяк да възстанови укрепленията на Учел. „Да отидем през зимата“, каза Халиб Мишдаули. „Кан отиде в Колин и ние лесно ще вземем богата плячка от българите, които не очакват атака в този момент.“

Кан наистина отиде в Колин - столицата на провинция Бий-су - през Учел, защото местният тархан Мер-Чура беше възмутен от удвояването на данъка. Мер Чуру бил тайно вдъхновен от баща си, Ур тархан от Себер Алей-бат, който очаквал същото. Брат на Алей-бат

Акбалък беше тархан на провинция Байгул и също тайно подкрепи бунта. Страхът от Тархан Тамти Инсан и Турген попречи на братята да говорят открито.

Мишдаулите и Халиб навлязоха в държавата и победиха големия Мишар аул Алтиш на река Чуил, след което продължиха към Дебер. Деберските субаши, ядосани на Казанчиите, дори не си помръднаха ушите и с нескрита радост наблюдаваха от стените пожарите в уланските имоти.

Халиб остана в Дебер, сякаш реши да го вземе, а Мишдаули отиде при Учел, чиито укрепления не бяха дори наполовина завършени. Беззащитните Акбикюли избягаха предварително в гората, така че бекът не спечели от нищо. Силно раздразнен, той се върнал в Дебър и установил, че Халиб вече е избягал, а българското опълчение на Чалмати, разгневено на урусите, с две хиляди казанчии, се приближава към града.

Казанчите превзеха конвоя Балин и изостанаха, оставяйки милициите да преследват Мишдаули, който беше ранен във врата с копие. Но жителите на града бяха маловажни конници и Мишдаули се изплъзна. Раната му обаче не зараснала, започнала да кипи и накрая бекът умрял от това.

След това Хан-Тюраяй, за да се изчисти от обвиненията в приятелство с Кан, обяви подготовката на нов набег на държавата. Това преля чашата на недоволството на бека. Анбал, насърчен от Халиб, убеди болярите да поставят на трона сина на Хан-Тюрай и Байгюл-би Джурга, когото нашите наричаха Лачин Хисами. Байгюл се присъедини към заговора с цялото си сърце, като през нощта пусна заговорниците в спалнята на съпруга си. Тя скри предварително меча на омразния съпруг и той, невъоръжен по време на атаката, беше убит с брадвата на Анбал.

Кан беше изненадан от тези събития. Връщайки се от Колин с Мер-Чура и хиляда от неговите биове, пленени от Курнай, Отяк се сблъсква с набезите на Чишма. Казват, че озлобените Мухши Казанчи настроили Чишма срещу държавата и го пуснали през техния район до Мартюба.

Куманите организират първия подобен набег по време на мишдаулийския набег и отвличат вниманието на марданците и мишарските ак-чирмиши. И сред мишарските българи винаги се заселват много кумани, така че те приличаха повече на тях, отколкото на българите от други региони… Те не можаха да защитят цялата граница и затова канът прехвърли kursybai в Mukhsha. Боеспособността на корпуса обаче рязко пада поради липсата на заплати за закупуване на поскъпнало оръжие и Курнай явно губи от по-многобройните кумани. Ходжак тайно помогна на Чишма с надеждата да го отслаби.
132
133

При един от набезите куманите пробиват до Дебър. Отяк се разгневи, тъй като по-голямата част от областта вече беше държавна и канска, и уволни курсибая. С освободените средства той събра нов корпус от ярчалските тинтяусианци от Инсан и го изпрати в Мухша. Любимата по-млада съпруга на кан, дъщерята на кисанския бек Халиб Биш-Улби, в същото време убеди съпруга си да премести столицата на държавата и тук, за да бъде по-близо до баща си. Когато Отяк пристигна в Мухша, дойде новината за смъртта на Хан-Тюрай. Кан незабавно изпрати Инсан в Балин и той обсади и изгори град Кул-Асма. Бекът на град Микаил изскочи от него по бельо и беше пленен, но беше освободен по заповед на Отяк, тъй като новият бек на Балин Сиб-Булат обеща да възобнови плащането на данъка Джир, отменен от Хан- Тюрай за освобождаването му.

Докато успокоеният Кан беше окупиран от Мухша, Сиб-Булат залови бунтовниците и жестоко ги наказа. Анбал е удавен в ложа, в която е пребит жив, а Байгюл е вързан за напречната греда на вратата и е застрелян с лъкове.

Лачин избяга в Кисан, което предизвика сблъсък между Балин и Халиб. Отяк подкрепи Халиб, защото Сиб-Булат не изпрати обещания данък и той се премести в Мосха заедно с Инсан. Тархан, чийто народ беше уморен от войната и чиито господари бяха отзовани в Мухша, се биеше без никакво желание, а Арбат, напускайки града, победи и залови Халиб. Синът на Халиб Урман, който беше приятел с Балин от страх от държавата, незабавно окупира Кисан и убеди Чишма да атакува Мухша ...

За нещастие сприхавият и несериозен Кан се скарал с Инсан. Биш-Улби нарече Тархан виновник за залавянето на баща й, а канът в яда си го удари с камшик. Народът на Тинтяус, последният от който никога не отстъпи дори на уланите, се възмути и произволно отиде в Дебер. В този момент куманите нападнали. Беше през 1178 г.

Оставяйки 50 джури да защитават града, канът започва да отстъпва. Възползвайки се от объркването, Биш-Улби избяга в Кисан с двамата си сина от кан - Халиб и Алтънбек Джелалетдин. Кан, приближавайки река Дебер, която по-късно стана известна като Зюя, реши да си почине. На разсъмване Инсан излезе в лагера. Той беше огорчен, че българските казанчии не го пуснаха да се прибере, подозирайки го, че минава на страната на Чишма. Един от джурканите, като видя тинтяевците, ги взе полубудни за кумани и вдигна тревога. Инсан обаче сбъркал лагера на Кан с лагера на Казанчи и веднага го атакувал. 49 от 50 Юркан са убити. Самият Отяк изскочи от палатката и се втурна на кон към Дебър. Но в реката Кан внезапно паднал от коня си и се удавил. Само един от джурите, изпратен по-рано от кан в Болгар при Габдула, който седеше там, язди до мястото.
134

Хелбир незабавно язди в Дебер с 400 доброволци. Близо до града заварил Инсан да се бие с казанчиите и едва разделил боя. Той не успя да установи истинските виновници за смъртта на кан, тъй като тарханът каза, че той се оттеглил с кан и се изгубил в гората преди Дебер. На мястото на лагера на нос, който започва да се нарича Отяковско поле, са открити куманските оръжия на тинтяите. Инсан побърза да заяви, че това свидетелства за вината на куманите и Габдула нямаше как да не признае, че е прав. Едва преди смъртта си Тархан каза истината на баща ми, за да облекчи душата си и твърдо вярвайки в благоприличието му.

За щастие на Инсан, един от отрядите на Чишма се появи по това време пред Дебер и Челбир го нападна с цялата си ярост. Три хиляди кипчаци бяха насечени и главите им бяха струпани. Инсан беше особено ревностен, страхувайки се от съмненията на Габдула относно неговата лоялност.

Челбир все още не прости на Тархана за смъртта на баща му и му заповяда да остане завинаги в района на Дебър. Но Инсан вече се радваше, че е избегнал най-лошото ...