Гази Барадж Тарихи. Глава 11

И след Boryn-Inesh спирките в Khorys-yuly бяха в Saryk-Kun, където се провеждаха панаири и се продаваха отлични овце и овчи кожи, Sygyr при пресичането на Shir, Chyrshy и Balyn на река Saz-Ldel. Зад Балин вече имало анчийски патрули от бившия карабългарски град Хурса. Станцията Балин е построена от Джура Караджар и наречена от него в памет на мястото на неговото раждане ... А Хорис-Юли се смяташе за третия по важност път в България след Нукрат и Бухара, така че българските канове реагираха бързо и с всичките си сили за нарушения на неговата безопасност, .. Каравансараите в Болгар, Нур-Сувар и Кермек бяха държавни, в Арбуг, Соям-Ак и Рабат - Арбугин, в Шарик, Буртас, Рази-Суб, Хорисдан или Кубар, Буртас- Симбир, Йозек, Ишне, Леубате и Яучи - Мардан-Буртас и обслужвани от нашите българи. Но станциите Сарик-Кун, Сигир, Чирши и Балин се поддържаха от буртасите, които плащаха една десета от доходите си в хазната на Белак за това. В същото време шир буртасите знаеха много добре родството си с марданските българи от буртаски произход и също се разбираха доста добре със своите балински и руски роднини - Мурдас Улчис и Анхис ...

Тази част от Хорис-Юла се смяташе за най-опасната и уязвима за атаки от турци и балини, но малко от тях се осмелиха да започнат грабеж. Най-големият грабеж беше по време на Boryn sugyshy, който се проведе през 1110 - 1111 ...

През 1107 г. Шарихан, синът на Кур-Батир, закъснява с нападение над Балин и е обявен за виновник за провала на кампанията на Балин и бунтовник ... Кур-Батир повежда наемна куманска армия под Балук, Ашраф в Саксин, а след това е бил катавил (началник на гарнизона) на марданския град Шарик. Тук през 1041 г. се ражда неговият син Шарихан, който според едни източници получава името на града, а според други - Кап Шараф. Той наследи високия ръст, безстрашието и необикновената сила на баща си... През 1040 г., когато нова тълпа туркмени дойде в Кан, той им заповяда, заедно с брата на Гали Курмиш Рахман и Кур-Батир, да покорят Бурджан. В рамките на една година те покориха без особени затруднения Джураш, Саклан, Кашек и Тамя-Тархан, като прогониха румските управители от Тамя-Тархан. Уруският бек Ар-Аслап признава тези области за Български, но след смъртта му през 1054 г. синът му Бат-Аслап, заедно с румите, нападат Тамя-Тархан и изгонват от града Рахман, който не очаква нападение. Разгневеният Кан прехвърли Рахман от Хин-Кала като началник на аванпоста в Яучи и неговите потомци получиха този прякор. Окуражени от поражението на Бурджан Тархан, туркмените внезапно се разбунтували и нападнали Хин-Кала. Няколко месеца нашите седяха в него под обсада, загубиха Кур-Батир и само синът на Гилас Балус успя да ги победи. Туркмените избягали и намерили убежище в урусийския град Бури-Аслап, населен от Балините. Балус искаше да изтрие тази крепост от лицето на земята, но братът на Бат-Аслап Сип-Булат смекчи сърцето му, като плати огромна почит, докладвайки бягството на туркмените в Джалда и обещавайки да ги сложи край, ако се върнат. През 1060 г. туркмените се завръщат, но са победени от Сюп-Булат и повечето от тях се връщат на българска служба в Саксин. Скоро обаче се разбра, че Сип-Булат тайно е наел част от туркмените за служба и за това Балус и младият Шарихан разориха региона му. Но през същата година самите кумани решават да окупират бившата туркменска област и като поставят над тях като хан бившия роб Шарихан Асан, напускат Саксин. Шарихан неволно заминава с тях, защото в противен случай куманите го заплашват с изтребление на роднините му. Но скоро Шарихан беше заловен от анчианците, беше откупен от него от Ахад и отново започна да служи на държавата. Позорът на Адам отново го принуждава да се потурчи, но не за дълго. През 1107 г. анчийците, балинците, водени от Бат-Балък и сина на Асан Аюбай, победиха Бунек, към който се присъедини Шарихан, а ханът избяга в Шир. Урусите го преследват и през 1109 г. близо до Сигир отнемат последните камили, каруци и юрти със семействата им. С един отряд Шарихан едва успя да се скрие на гара Сигир. Балините предложили да превземат менцела с щурм, но анчийците, които внимавали за Хорис-Юла, отказали и по този начин спасили хана.

След заминаването на урусите, Шарихан пристигна с отряда си и със съобщение за готовността на балинците за грабеж до сина на Рахман Авар, който тогава беше в Яучи. Възмутен от поведението на балинците, аварският Яучи прие Шарихан на служба на свой собствен риск и риск. Бек не се провали. През 1110 г. синът на Сип-Булат Булимер със своите балини и тюркмени и Аюбай нагло атакува Яучи, след като аварите отказват да им предадат Шарихан. Нашите хора бяха предупредени за нападението от Саричин - един от синовете на Шарихан, който беше принуден да се подчини на Аюбай. и предварително укрепи гарата и постави в нея стрелци. Когато туркмените и куманите тръгнали в атака, покривайки пътя си с трупове на хора и коне, марданската конница атакувала врага от двете страни на „Носа” и го обсипала с дъжд от стрели. Балините се озоваха в центъра на този ад и не знаеха как да избягат от него. Накрая куманите и туркмените, преодолявайки ужаса си, за да спасят живота си, се втурнаха към конните стрелци. Щом врагът се приближи, стрелите отстъпиха на стоящите зад тях джури Буртас и Арбугин и те го спряха с мощен контраудар с копие. И когато нашите рицари извадиха мечовете и брадвите си, неверниците се превърнаха в безредна блъсканица. Балините избягаха още по-рано и оттогава Булимер цял живот се страхуваше да се бие с българите...
70
71

Шарихан със своите се втурна в преследване и покри пространството от Борин-Инеш до Шир с вражески тела. В битката при Яуча 6 000 наши убиват 10 000 врагове, губейки 50 пехотинци и 450 конници. За усърдието си в службата Адам прости на хана и му даде доживотно владение на данък от едно село в Тиганакския район на провинция Байтюбинск. Тъй като старецът Шарихан нарича себе си „синът на Кур“, този аул започва да се нарича Курнали още приживе. Синът му Саричин с хората си изостана от Аюбай с надеждата за спокоен живот в Графството. Но унизеният Булимер през следващата година принуди сина на Мишдаули да атакува Учел и да изложи почти цялата 7-хилядна галиджийска армия на хлъзгавите склонове на Богълтау, а той, заедно с Аюбай, изгори Сигир и победи Саричин. Ханът се оттеглил към Ял-Инеш, десния приток на Шир, който се влива в него по-високо, но Булимер и Аюбай със своите балини, туркмени и кумани също отишли там. Когато нападнали Саричин, брат му Атрак се отделил от Аюбай и се втурнал към неверниците. В крайна сметка те бяха победени, но се наеха в служба на държавата и благодарение на това запазиха една четвърт от хората си. Останалите - предимно стари хора и деца - умряха на полето зад Ял-Инеш, което след това започнаха да наричат Халек кюри ("Смъртоносно"). Тази война обаче не затихна, тъй като Булимер отказа да компенсира Силата за щетите от атаките му срещу Хорис-Юла.

През 1113 г. и двамата синове на Шарихан отмъстиха на Аюбай, като нападнаха лагерите му в Кичи-Шир, но неверният хан избяга в Булимер и оцеля под негова защита. През същата година Булимер зае руския престол в Бащу и за това, по споразумение с търговците Анчи, компенсира щетите на държавата. Но през 1116 г. младите балински бекове изгориха станциите Балин, Чирши и Сигър, а Аюбай, заедно с Бунек, превзеха Хин и доведоха много пленени български туркмени и баджанаки в Русия. Те бяха настанени до дамите, които изразиха на Булимер недоволството си от грабежите му по пътищата. Балинският бек се оправдал, че младите бекове са извършили престъпление без негово знание, а тюркските ханове изобщо не му се подчинили. Всъщност самият той не тръгва на поход само от страх от българите. Но тайно злонамереният Балинец, наречен от нашия Карък, подкрепяше грабежите. Веднага след превземането на Хин от Аюбай, той построи на Кичи-Шир, по средата на пътя от Хурса до Харков, крепостта Чали-Кала за връзка с Хин и ислямските страни, заобикаляйки Булгар. Това предизвика голяма тревога у кан и отговорът беше даден незабавно.

През 1117 г. Белакийски отряд, воден от Авар, разбива до основи Чалди-Кала. Анхите, които бяха тук, се предадоха без бой и бяха освободени. И взетите в крепостта балини бяха принудени да построят крепост в провинция Кашан и тя също се наричаше Чали. В памет на това Аварът приема прозвището Чалли бей. През същата година ордата на Аюбай също е завършена, а анчийските тюркмени, баджанаки и кумани, които са в Хин, избягаха в Русия в паника. Адам се обявил за кап на Дещ-и Кипчак и преселил синовете на Шара Хан в Кхин, но през 1120 г. Атрак с част от хората си внезапно заминал за Гурджа. В същото време на власт дойде емир Колин, който веднага поиска Булимер да върне саксинските туркмени и баджанаки, но Балинец отказа на нашите посланици. Когато хините разбрали за това, те се разбунтували и се укрепили заедно с част от барините в своя град Бариндиу. И отрядът на аварите, които стояха готови в мензел на Балин, окупираха Хурсу с помощта на анчийците и заплашиха Булимер с кампания срещу Баща заедно с Анчи Бек и Сип-Булат. Пратеникът на Авар предава на Булимер-Карак подигравателните думи на бека: „Ако се изповядаш пред шапката на Булгар, тогава ще се погрижа той да ти даде златния ти шлем, който ти изпусна по време на бягството си от Борин-Инеш, и греблото, което вашият син Джурги изгуби във времето за бързо напускане на Болгар. Знаейки, че всички анчи на Рус симпатизират на българите и са готови да сложат край на балинците заедно с тях при възможност, Булимер даде на Чала бей всички саксини и барините, които се присъединиха към тях, а също така плати тройна цена за щетите на Khorys-Yula и възобнови прекъснатото плащане на данъка Djir. Половината от собствените му туркмени, баджанаци и кумани също избягаха след това от Рус в Джалда. Така завърши този най-голям обир в Хорис-Юла и така Булимер беше наказан за него...